Клайв Къслър - Пираня

Ролята на Еди в мисията бе да следи какво замислят венецуелците и да се погрижа да открият пристигането на „Орегон“ в подходящото време. Лозада и адмирал Руис бяха убедени, че Гао се е натъквал на „Орегон“ и преди, тъй като един китайски разрушител на име „Чендо“ беше потопен при загадъчни обстоятелства. Всъщност виновникът за потопяването бе „Орегон“. Случи се в онази битка, в която Хуан изгуби крака си. Една лъжа е много по-достоверна, ако по-голямата част от нея е истина.

— Изглеждаш добре за мъртвец – отбеляза Макс.

— Изобщо не боля – отвърна Еди. – Радвам се, че Хали е толкова добър стрелец.

— Добре си ме научил – разсмя се Хали. След една операция в Либия, при която беше ранен, Хали се бе обърнал към Еди за допълнително обучение. Еди имаше черни колани по много бойни изкуства и бе един от елитните снайперисти на „Орегон“, така че Хали се беше учил от най-добрия.

— Как са председателят и Линк? – попита Еди.

— Действат по план В – каза Макс, знаейки, че Еди ще разбере, че нещата не са се развили според очакваното. После се обърна към Хали. – Виж дали ще успееш да се свържеш с Хуан.

От централната аудиосистема се разнесе съскане, последвано от прещракване и рев на заден план.

— Танковете на Франк – обади се Хуан. – Как е корабът?

— Всяка люспа ръжда е на мястото си — отвърна Макс.

— А Еди?

— Радвам се, че се върнах, председателю – каза Еди.

— Чудесно. Значи остава само ние с Линк да стигнем до „Орегон“

— Не ви съветвам да крадете лодка – предупреди Макс. – Пристанището е пълно с разлютени венецуелци с нервни пръсти на спусъците. Стоят настрана от „Орегон“, но ще хапнете олово, ако опитате да минете през тях.

— Взе ми думите от устата. Избрах добро местенце на полуострова между Пуерто Ла Крус и Ла Гуанта, където да се срещнем.

Макс погледна сателитната карта.

— Да не смятате да плувате? Защото скалите ми се виждат доста назъбени. Вилните ще ви направят на пихтия.

— Нямам намерение да си мокря краката. Докарайте „Орегон“ на триста метра от брега при най-северната точка.

— Няма да е проблем. Но защо?

— Помниш ли как изтеглихме контейнеровоза от онзи риф на Азорите?

— Аха. Не можехме да доближим заради бурята.

— Но прокарахме въже до него.

Макс щракна с пръсти.

— Кометата.

— Еди е най-добрият стрелец. Осигури му маскировка и да се качи на палубата. Трябва да ни хвърля спасително въже.

— Тръгвам – каза Еди и излезе забързано.

Макс поклати глава. В този случай изразът „спасително въже“ означаваше точно това.

Мак Ди Лоулес беше залепнал за левия борд на „Сорокайма“ като Спайдърмен, противно на закона за гравитацията. До него бе Майк Троно, увиснал на шест метра над водата. Линда Рос стоеше на мястото си на „Дискавъри“ и през предния прозорец се виждаше лицето й, обърнато нагоре към тях.

Танкерът газеше дълбоко, защото резервоарите му бяха пълни с дизел, но катеренето по голата стомана си оставаше предизвикателство. Не че Мак Ди не беше готов за него. Поемането на тежки мисии като тази бе една от причините да постъпи в Корпорацията.

Той освободи електромагнитното прилепало на лявата си ръка и го премести нагоре, поставяйки гумираната плоска страна върху корпуса, преди да го задейства отново. Магнитът, който бе умалена версия на вградения в барабана, все още прикрепен към дъното на танкера, прилепваше към метала с достатъчна сила, за да издържи четири пъти по-тежко тяло от това на Мак Ди. Върховете на обувките им осигуряваха добро сцепление и им даваха солидна опора на отвесния борд.

Когато стигнаха до ръба на палубата, Мак Ди кимна на Майк и двамата бавно надигнаха глави да проверят за членове на екипажа. Бързият, но внимателен оглед не откри жива душа наоколо. И тъй като на мостика, никой не можеше да ги види от него, освен ако не гледа право надолу през парапета.

Първоначалният план бе Мак Ди и Майк да стигнат до трюмовете през аварийните отвори на палубата и да пуснат бактерията във всеки резервоар. Но след като откриха, че всички светлини на танкера са включени, стана ясно, че почти със сигурност ще бъдат забелязани от мостика, и последва дискусия дали да не зарежат изцяло мисията. Линда обаче посочи, че няма да им се отвори втора възможност, и Мак Ди и Майк се съгласиха с нея.

Обмисляха алтернативите в продължение на пет минути, преди Линда да предложи решение, което беше отхвърлено по време на планирането.