Клайв Къслър - Пираня

Хуан хвана двата лоста, контролиращи купола, и ги изпробва. Куполът се завъртя на оста си така лесно, сякаш въртеше офис стол. Войниците отвън наскачаха на пода и се втурнаха към най-близките укрития.

Хуан погледна в мерника и насочи оръдието право напред и под ъгъл от пет градуса. Пръстът му легна на спусъка.

— Приготви се, Линк – каза той. – Ще пораздруса.

— Разкарай ни оттук.

Хуан дръпна спусъка.

Танкът отскочи назад, когато оръдието стреля с оглушителен гръм, последван миг по-късно от още по-силна експлозия, щом снарядът продупчи корпуса на танкера.

Зейналата дупка в кораба изсмука пушека и светлината отвън проникна в трюма.

— Настъпи газта – нареди Хуан в микрофона.

— Дадено.

За момент танка остана на място, като опъваше задържащите го вериги, но Линк даде газ и оковите се скъсаха. Тежкият „Ейбрамс“ се понесе напред, а веригите му се мъчеха да зацепят в металния под.

Когато танка стигна до зейналия отвор, бронята му огъна назъбените стоманени ръбове, сякаш разкъсваше консервена кутия.

Машината полетя и падна от близо два метра върху бетонния док, от което Хуан се залепи за седалката.

Танкът се понесе през петнайсетте метра, разделящи кораба от склада, и Линк увеличаваше скоростта, докато приближаваха вратата на гаража. Минаха през нея, без да забавят, запращайки вратата на празния под на склада. Изпълнението се повтори, когато стигнаха вратата от другата страна на постройката. Минаването през оградата щеше да е още по-лесно

— Освен ако не намерят някого, който може да кара подобен танк – каза Линк, – венецуелците няма как да ни спрат.

Коментарът му даде гадна идея на Хуан.

— Задръж, като стигнем оградата.

Линк наби спирачки. Моряците отвън ги наобиколиха и засипаха танка с куршуми, но без никакъв резултат. През това време Хуан прелистваше наръчника, докато ме намери онова, което търсеше.

Включи външния високоговорител и се обърна към мъжете на испански.

— Здравейте, амигос! Просто искам да ви предупредя. Всеки, който не слезе от онзи кораб през следващите шейсет секунди, ще има много кофти ден.

Пусна копчето ма микрофона и завъртя купола, насочвайки оръдието натам, откъдето бяха дошли. През унищожените врати на склада имаше отличен и изглед към вътрешността на товарния трюм.

Прицели се право в контейнера с муниции.

Един от моряците отвън се досети какво предстои и започна да крещи в радиостанцията си. Мъжете се втурнаха панически по подвижното мостче на танкера.

— Оттук не виждам нищо – каза Линк, – но да не смяташ да направиш това, което си мисля?

— Нищо не пречи да затрием контрабандната им операция, докато имаме шанса – отвърна Хуан.

— Твърдо за. Спестява ни още едно идване.

Хуан зареди втория снаряд в оръдието и загледа часовника. Една минута бе повече от достатъчно, помисли си той.

Когато шейсетте секунди изтекоха, танкерът изглеждаше пуст като прочутия кораб призрак „Мария Селесте“. Хуан отново дръпна спусъка.

Оръдието отскочи назад, запращайки снаряда през склада право в танкера.

Последва взрив, в сравнение, с който всичко дотук беше като пукот на детско пистолетче. Товарният отсек изчезна в ослепителен бял пламък и над дока се издигна огромна гъба. Складът беше пометен от експлозията. Ушите на Хуан писнаха въпреки предпазните слушалки.

Обхванат от пожар, „Таманако“ се разцепи на две и моментално започна да потъва. Щяха да имат проблем с продажбата на потопените машини, ако някоя от тях бе оцеляла при експлозията.

Хуан се огледа и видя, че всички около танка са се проснали на земята. Щяха да им трябват няколко минути да дойдат на себе си, но забеляза колона от военни коли, идващи от близкия град.

— А сега накъде, председателю?

— У дома, Джеймс.

Танкът се понесе напред, събори оградата и излезе на пътя.

— Някаква идея как ще стигнем до „Орегон“, след като излиза в открито море? Сто на сто са затворили пристанищата, така че краденето на лодка се изключва. План Б беше дотук.

Можеха да се обадят на „Орегон“ да прати една от спасителните лодки, но щяха да я изложат на опасност да бъде потопена от брега. Макар и с непробиваема броня, танкът лесно можеше да се проследи, а имаше гориво само колкото да бъде натоварен и разтоварен от кораба. При разход над литър за километър резервоарът им щеше да остане празен след петнайсетина минути.

Хуан си спомни хълма на полуострова, покрай който бяха минали, когато „Орегон“ влизаше в пристанището Ла Гуанта. Изглеждаше достатъчно висок за онова, което му хрумна.