Клайв Къслър - Пираня

— Опишете ми онези мъже.

— И двамата бяха във флотски униформи. Единият беше едър чернокож. Вторият… ами, можех да се закълна, че е капитан Ортега. Но пък той си помисли, че сте мъж. Канех се да го арестувам, но той и другият бяха толкова бързи…

— Достатъчно. Ще прочета доклада ви по-късно. Обадете ми се веднага щом ги задържите.

Тя затвори, без да чака отговора му.

Новината, че са се сдобили с компютъра и телефона, не бе най-смущаващата част от доклада на Домингес. Руис щеше да оцелее, дори операцията по контрабанда на оръжия да бъде разкрита, но ако някой извън вътрешния й кръг научеше за другата страна на действията й, с положението й във Венецуела щеше да е свършено. Щяха да я екзекутират като предател.

Оттегли се в каютата си. Следващите разговори трябваше да се проведат насаме.

Набра запомнен наизуст номер. Изтриваше го след всяко позвъняване от телефона си.

— Какво? – отговори отсечен глас след второто позвъняване.

— Имаме инцидент, Докторе – каза тя на съвършен английски, използвайки единственото обръщение, с което го познаваше.

— И какво?

— Искам да се уверя, че няма да изложи на риск плановете ми. „Сиудад Боливар“ по график ли се движи? – попита тя.

— Ще бъде на позиция след трийсет и шест часа, точно както казах.

— Забелязали ли сте някакъв интерес към действията ни?

— Не – отвърна мъжът. – Очаквам последното плащане да пристигне веднага щом „Боливар“ потъне.

— И в замяна ще ми продадете ли криптирания софтуер за контролиране на дроновете, както се уговорихме.

— Да – каза Доктора.

— В такъв случай ще продължим. Домингес ще докладва, когато „Сиудад Боливър“ бъде потопен. Погрижете се дроновете да са готови утре вечер.

— Разбира се. Затова ми плащате.

Той затвори. Руйс не беше свикнала да се отнасят с нея така непочтително, но специалните умения на Доктора изискваха да търпи наглост, за която всеки моряк би си изпатил здравата.

Следващото обиждано беше до началника на пристанището Мануел Лозада. Руис се страхуваше, че „Долос“ ще отплава по-рано и ще зареже шпионите, ако стане ясно, че са притиснати и рамо или късно ще издадат какво всъщност представлява корабът.

— Радвам се да ви чуя, адмирале – каза Лозада, след като вдигна – Тъкмо се канех да…

— Искам да арестувате „Долос“. След десет минути ще дойдат трийсет войници, за да помагат на полицията. – Щеше да препрати част от подкрепленията на Домингес към пристанището Ла Гуанта.

— Но аз точно затова се канех да ви се обадя, адмирале. „Долос“ току-що отплава.

— Какво? Дадохте ли му разрешение?

— Да, Вие ми казахте, че ще го заловите в открито море и си помислих…

Руис кипна. За нея работеха пълни идиоти. Но все пак успя да се овладее и да говори спокойно.

— Лозада, направете всичко по силите си да ги забавите. Ако напуснат териториалните ни води, преди да стигнем, залавянето им ще доведе до международен инцидент.

— Веднага, адмирале.

— И използвайте всяка информация, която може да ви даде Гао за кораба. Така може да получите тактическо предимство.

— Отлично предложение, адмирале. Ще направим всичко по силите си да им попречим да се измъкват

— Искам редовно да ми докладвате за местоположението им.

Затвори и се върна на мостика. Погледна местоположението. Намираха се на шейсет и пет километра от Пуерто Ла Крус. С тази скорост щяха да стигнат пристанището за малко повече от час.

„Марискал Сукре“, фрегата клас „Лупо“, беше гордостта на венецуелския военноморски флот. Беше въоръжена със сто двайсет и седем милиметрово оръдие на носа, осем ракетни установки земя-земя „Отомат Марк 2“ и две тройни торпедни цеви „Марк 32“. Руис нямаше да се поколебае да отприщи арсенала си срещу шпионския кораб, независимо дали е отлично въоръжен, или напълно беззащитен.

Само трябваше да се погрижи да стигнат навреме.

— Капитан Екнобар – излая тя на командира на кораба. – Не ми пука дали турбините ще прегреят. Изстискайте цялата скорост, на която сте способни.

След отсеченото „Тъй вярно“ Руис усети как корабът завибрира от увеличената мощност в унисон с прилива на адреналин в кръвта й. Никога не се бе чувствала по-готова за битка и нямаше начин някой да й оспори победата.

Хуан и Линк покриваха вратата откъм кърмата, като от време на време стреляха, за да обезкуражават опитите на хората на Домингес да нахълтат. Предната врата още беше плътно затворена и бяха прекарали верига през дръжката й, но някой я блъскаше здравата от другата страна. Беше само въпрос на време да я разбият.