Клайв Къслър - Пираня

Червени бойни светлини озаряваха мостика на фрегатата „Марискал Сукре“ в адско великолепие, което допадаше неимоверно на адмирал Даяна Руис. Беше се издигнала до позицията си на най-високопоставената жена във въоръжените сили на Венецуела не само защото очакваше от подчинените си да бъдат перфектни във всяко отношение, но и заради способността си да командва кораб в сражение. Никога не беше губила учение, а сега имаше възможност да покаже уменията си в истинска битка.

Надяваше се само корабът на име „Долос“ да се окаже толкова страховит противник, колкото го описваха слуховете. Информацията, която бе получила за товарния кораб и капитана му беше дошла от офицер от либийския флот, с когото се бе срещнала на пазар за оръжия в Дубай. Той й разказа, че е изпитал лично способностите на митичния кораб, тъй като той едва не унищожил фрегатата му „Халил Сурт“ В „Залив Сидра“. Макар че бе чувала преразказани истории за подобен маскиран кораб, тя дотогава ги беше подминавала като измислици. Но разказът на очевидеца беше доста убедителен. Тя разпространи сред военноморската общност вестта, че с радост ще залови загадъчния кораб.

Тогава се появи Гао Ваншу от военноморските сили на Китай с информация, сходна с историята на либиеца. Той твърдеше, че корабът скоро ще се появи във водите на Венецуела, макар да смяташе, че пристанището ще бъде Пуерто Кабело. В последния момент Гао съобщи, че всъщност става въпрос за Ла Гуанта, и тя го изпрати при началника на пристанището, за да потвърди, че корабът е същият.

Сега изглеждаше, че има още повече основания да смята, че „Долос“ е шпионски кораб. Обаждането от лейтенант Домингес за двамата, които го бяха вързали, не можеше да е съвпадение.

Руис допи чистото си кафе, докато гневно чакаше телефонното обаждане от Пуерто Ла Крус. Идеше и да запрати чашата в прозореца, но скованото отражение, което я гледаше оттам, я накара да спре. Късата й черна коса, загорялото изсечено лице и високото, сякаш глътнало бастун тяло в безупречна униформа олицетворяваха репутацията й на командир със стоманена воля и студен като лед ум, готов да жертва всеки и всичко в името на победата. Всякакви театрални прояви щяха да унищожат този имидж и да накарат подчинените й латиноамерикански мачовци да се усъмнят в способностите й. Нямаше да позволи подобно нещо, но развоят на нещата поставяше под изпитание стоицизма й.

Лейтенант Домингес бе един от най-добрите й ученици и тя му бе доверила част от най-ценната информация за операциите, които трябваше да задвижат планираното й издигане във венецуелското правителство. В него вече имаше жена заместник-министър на отбраната, но амбициите на Руис бяха далеч по-високи. Уго Чавес бе неин идол и тя се виждаше как следва стъпките му.

Ала Домингес я беше подвел и империята й заплашваше да се срути.

Беше му се обадила да провери как върви операцията по контрабандата на оръжия. Когато той не отговори, тя позвъни на охраната на склада да видят къде е. Малко след като влезли в офиса, войниците открили Домингес с друг мъж, вързани в тоалетната. Руис незабавно нареди целия обект да бъде отцепен, за да открият неканените готи. Сега очакваше вести, че са ги заловили, тъй като никой не бе виждан да напуска базата.

Телефонът иззвъня и Руис грабна слушалката.

— Докладвайте – рязко нареди тя.

— Домингес е, адмирале – каза той. – Притиснахме ги в ъгъла.

— Къде?

Той прочисти гърлото си.

— На кораба. В товарния отсек са. Проснали са един от хората ми в безсъзнание и са се заключили вътре.

Руис трябваше да разбере кои са неканените гости, как са научили за операцията и дали някаква друга част от нея не е изложена на опасност.

— Искам да бъдат заловени живи – каза тя.

— Слушам, госпожо. Всички изходи са покрити.

— Ами товарната врата?

— Прекъснахме захранването в тази част на кораба. Няма начин да я отворят. В момента насам идват още петдесет души. Невъзможно е да се измъкнат.

— Знаете ли какво търсят?

Долови колебание.

— Не ме лъжете, лейтенант. Ще разбера.

— Взеха лаптопа и телефона ми – каза той и побърза да добави: – Компютърът е криптиран и повредих телефона, така че не могат да го използват.

Руис стисна толкова силно чашата, че заплашваше да я счупи.

— Гледайте да сте прав, Домингес, в противен случай ще ви превърна в мишена на стрелбището.

Чу как лейтенантът преглътна.

— Тъй вярно, адмирале.