Клайв Къслър - Пираня

— Слушам каза той и се обърна като по устав. Отвори вратата и Хуан и Линк прекрачиха прага. Морякът натисна копче и флуоресцентните лампи светнаха.

Товарът определено си беше на място, но не бе такъв, какъвто очакваше Корпорацията. Подозираше се, че венецуелците прехвърлят руска техника в Северна Корея.

Вместо нея Хуан преброи двайсет американски бойни машини „Брадли“ и десетина от най-новите тежки тактически танкове М1А2 „Ейбрамс“. Нямаха време да щракнат дори една снимка. Най-неочаквано стоманеният корпус на танкера завибрира от писъка на сирена.

Някой беше задействал алармата.

Подобно на дебнещ жертвата си крокодил, подводницата се издигна на перископна дълбочина, докато супертанкерът се носеше към нея. Двата товарни кораба вече бяха отминали на по-малко от километър от тях. Малко такива съдове бяха оборудвани с активен сонар, така че подводницата си остана незабелязана. Стига Линда Рос да държеше „Дискавъри 1000“ под повърхността, приближаващият сто и тринайсет хиляди тонен „Сорокайма“ нямаше как да знае, че са там.

„Дискавъри“ беше на пост от четири часа, откакто „Орегон“ я спусна в Карибско море на осемдесет километра северно от венецуелския бряг. Морското трасе заобикаляше остров Нуева Еспарта, преди да завие на изток. Мястото бе избрано, защото се намираше на оживения път на танкерите от Пуерто Ла Крус за Средиземно море.

Миниподводницата беше достатъчно голяма да побере осем пътници и да се спуска на дълбочина до трийсет метра, но в момента в нея се намираха само Линда и двамата мъже, които играеха карти зад нея. Мисията беше бързо проникване и измъкване, а появата на повече от двама души на танкера щеше да увеличи риска от забелязването им.

Линда, ветеран от флота, служила на борда на ракетен крайцер и в Пентагона, преди да бъде наета от Корпорацията и да стане оперативен заместник-председател, беше трета в йерархията след Хуан и Макс. Дребната й фигура, чипото носле и тихият й глас преди бяха спънка за кариерата й и й пречеха ла бъде приемана достатъчно сериозно, за да й поверят командване на кораб. Но тя си спечели до такава степен уважението на всички на „Орегон“, че беше избирана да води някои от най-трудните мисии. Имаше навика често да сменя цвета на косата си и тази вечер плитката й беше огненочервена.

Линда се взираше в монитора, показващ картина от камерата на перископа. Силната светлина на пълната луна и звездите превръщаше нощта в ден и очертанията на приближаващия танкер се виждаха съвсем ясно. Макар че не можеше да прочете името от това разстояние, нямаше никакво съмнение, че това е целта им. Проследяващото устройство, което бе сложил Линк при посещението си в Пуерто Ла Крус, излъчваше силен сигнал. „Сорокайма“ се движеше по график, само на километър и половина от кърмата им.

— Идва, момчета – предупреди тя.

Мариън Маклугъл Лоулес, за по-кратко Мак Ди и Майк Троно вдигнаха очи. Ловджийските кучета, както Макс наричаше членовете на екипите за операции на сушата, играеха джин-руми и съдейки по ликуващите кажунски* възклицания през последните два часа. Мак Ди определено биеше.

[* Кажун – потомък на френскоезични колонисти в Луизиана. – Б.пр.]

— Точно сега ли намери – ядоса се Майк и хвърли ръката си върху купа. – Тъкмо се канех да разбера дали проклетият кашик мами.

Като заместник-директор по операциите Линда познаваше досиетата на всеки член на екипа до последната запетая. Майк, със своята стройна фигура и рехава кафява коса, беше елитен спасител от военновъздушните сили и бе скачал неведнъж зад вражеските позиции в Ирак и Афганистан да спасява свалени пилоти. Беше напуснал военните и се бе посветил на състезания със скутери, преди да постъпи в Корпорацията, след като бе осъзнал, че приливът на адреналин при истински операции е единственото нещо, което върши работа.

— Да мамя? — възмути се Мак Ди с провлечения си луизиански акцент. – За какво ми е да мамя пернат дивеч като теб? Просто съм си добър.

— Защото ще означава, че животът наистина е нечестен. Не може да си добър на карти и да приличаш на модел за бельо.

Линда нямаше как да не се съгласи с думите му. Докато Майк беше симпатичен и строен, бившият армейски рейнджър Мак Ди имаше тяло сякаш изваяно от мрамор и лице, подходящо за кинозвезда. Той бе един от най-новите членове на екипа и типичното му луизианско обаяние и бързата мисъл в напечени ситуации бяха очаровали всички на „Орегон“.