Този път Хуан не зачака прикриваш огън. Войниците бяха твърде изненадани от експлозията, за да подадат веднага глави. Изтича до контейнера, вдигна резето и отвори вратата.
Беше пълен до нивото на очите му с метални сандъци. Най-близките имаха надпис „М829А2“ Саботи. Хуан познаваше всички боеприпаси, използвани от „М1 Ейбрамс“, защото „Орегон“ имаше същото сто и двайсет милиметрово оръдие, скрито на носа.
Саботите представляваха проникващи пръти от обеднен уран, предназначени да пробиват танкова броня. Обвивката около тях се разпадаше веднага щом снарядът напускаше цевта. Нямаше да им свършат работата. Подобен снаряд щеше да пробие дупка колкото бирена кутия в корпуса и във всичко в рамките на километър и половина, но отворът нямаше да е достатъчно голям за танк.
Трябваше му М908, силно експлозивен снаряд за разрушаване на препятствия. Той беше създаден за разбиване на бетонни бункери и щеше да свърши чудесна работа върху кораба, стига да беше налице.
Хуан се качи върху сандъците и тръгна напред, като осветяваше с фенерчето на телефона си надписите.
Измина около четвърт от дължината на контейнера, преди да намери сандък с надпис „М908“ Вдигна капака и видя четири огромни снаряда в стойките им. Всеки тежеше по петнайсетина килограма. Трябваше да се задоволи само с два.
Метна автомата си на рамо и взе два снаряда, по един под всяка мишница, и тръгна назад към вратата на контейнера.
След като ги остави внимателно върху един сандък, той се спусна на пода, като гледаше да стои между вратата и стълбите. Взе отново снарядите и извика на Линк:
— Прикривай ме!
Втурна се обратно към партньора си, като си даваше много добре сметка, че ако заблуден куршум улучи някой от снарядите, нямаше да могат да го остържат от веригите на танковете.
Клекна до Линк при танка, който бе най-близо до товарната врата.
— Влизането ще е трудно – каза той.
— Жалко, че не си намерил ленти за това сладурче, – промърмори Линк и погледна с копнеж картечницата петдесети калибър, монтирана върху купола на танка.
— Съжалявам, ръцете ми и така бяха пълни.
Линк кимна. Веднага щом Хуан откри огън, той
скочи на предната броня на танка, отвори люка на
водача и се вмъкна, като остана подаден наполовина.
Когато се прицели към вратата. Хуан постави снарядите върху купола и се покатери.
Отвори командирския люк и сложи първия снаряд на седалката на командира. Докато се обръщаше за втория, видя как вратата над тях се отваря. Моряците се втурнаха в трюма с вдигнати автомати.
Хуан грабна снаряда и се мушна през люка в мига, в който куршумите заваляха. Един одраска рамото му и го накара да изпусне товара си. Трепна, когато снарядът падна на пода, но за щастие, не се взриви.
Спусна се вътре и затвори люка след себе си, като пусна резето, което не позволяваше на пехотинци да го отворят отвън и да хвърлят гранати вътре.
Притисна рамо с длан, за да спре кървенето. Провери телефона си и видя, че има съобщение от Макс. Докато бяха в трюма, беше написал на Макс да отплава с „Орегон“ и че двамата с Линк ще намерят начин да се върнат на кораба. Хуан вече имаше идея да използват някой от танковете, за да се измъкнат, така че беше помолил Макс да се свърже с хората им в ЦРУ да пратят инструкции за управление на „Еибрамс“ и за стрелба с основното оръдие.
Съобщението на Макс гласеше: „Няма нужда да се обаждаме на ЦРУ. Намерих това в интернет“.
Хуан отвори прикачения файл и видя, че е PDF със сканиран наръчник за работа с „Ейбрамс“.
Бързо отвори на частта за запалването. Погледът му се стрелкаше от инструкциите към уредите. Всичко изглеждаше съвсем просто. Намери съответните превключватели и запали двигателя.
Турбината зад него оживя и зави, сякаш всеки момент щяха да бъдат изстреляни към Луната. Хуан погледна през процепа и видя, че нахълталите в трюма войници са се заковали на местата си и гледат предпазливо танка, чийто рев изпълваше помещението.
Сложи си слушалките, които намери до седалката.
— Чуваш ли ме? – попита той.
— Чувам те чудесно – отвърна Линк. – Тук е малко тесничко, но удобно. Все едно съм в шезлонг. Не виждам много, така че ти трябва да ми кажеш кога да потеглям.
— И сам ще разбереш, бъди сигурен.
Хуан сложи единия снаряд в магазина и зареди втория в цевта. Процесът беше съвсем прост и позволяваше на танка да изстрелва по шест снаряда на минута.
Щом турбината с мощност от хиляда и петстотин конски сили загря и заработи на пълни обороти, той седна на мястото на мерача. Моряците се бяха покатерили по танка и го млатеха по корпуса в опит да влязат.
Читать дальше