Клайв Къслър - Пираня

Екипажът на „Долос“ се появи из невиделица и откри огън с автомати по катерите на Лозада. Куршумите заваляха около тях. Хората на Лозада се хвърлиха към най-близките прикрития и се канеха да отвърнат, когато арабинът се появи отново и насочи гранатомет към катера.

Лозада се хвърли към носа и даде газ до дупка. Катерът се понесе напред в мига, в който реактивният снаряд беше изстрелян от цевта. Той прелетя над катера и експлодира само на петнайсет метра от тях.

— Назад! – извика Лозада на кормчията и повтори заповедта по радиостанцията на другите катери, които също се намираха под обстрел на гранатомети.

Смъртно раненият Гао се оказа прав за шпионския кораб. Маскировката му като вонящо корито не целеше да скрие модерни оръжия, а екипаж от въоръжени шпиони на борда на кораб, който бе толкова отвратителен, че да не събуди подозрения. Въпреки това Лозада нямаше намерение да атакува отново. Макар да не знаеше дали корабът е въоръжен с торпеда, ракети и лазери, екипажът на „Долос“ с автомати и гранатомети беше прекалено силен противник за хората му.

Адмирал Руис вече имаше доказателство, че корабът си заслужава да бъде преследван. Макар и да се намираше на петдесет километра оттук, Лозада бе сигурен, че фрегатата й с лекота ще настигне бавното корито, преди да е успяло да се измъкне.

Макс Хенли със задоволство видя, че Лозада е схванал посланието и отстъпва. Той отзова стрелците и спря дистанционно насочваните водни оръдия.

Макс гледаше огромния плосък екран от мястото си в оперативния център на „Орегон“ – високотехнологично помещение, за което началникът на пристанището нямаше как да знае, че се намира в средата на кораба, известен му като „Долос“. Оперативният център беше залят със синя светлина от безбройните компютърни екрани, а антистатичната гума по пода заглушаваше стъпките. Цялото помещение беше боядисано в тъмносиво и представляваше затъмнен аналог на мостика на космическия кораб „Ентърпрайз“.

Всеки аспект от работата на „Орегон“ можеше да се контролира и наблюдава от този нервен център с нисък таван – от оръжейните системи и управлението от двете предни места до комуникациите, машинното отделение, радара, сонара и контрола на пораженията чрез разположените по периметъра станции. Креслото в центъра в момента бе незаето. Известно като „стола на Кърк“, удобното кресло на Хуан Кабрило му осигуряваше пълен изглед към цялото помещение и той можеше да контролира всяка функция на кораба от пулта на подлакътника, ако се наложи.

Макс трябваше да измисли начин да върне председателя на подобаващото му се място. Беше възразил силно, когато Хуан му бе казал да отплава, но странното искане да му намери наръчник за управление на „Ейбрамс“ означаваше, че Хуан крие някакъв коз в ръкава си.

Вратата на оперативния център се отвори и ухиленият Хали Казим влезе. Свързочният офицер може и да приличаше на арабин, но бе трето поколение американец от ливански произход и не разбираше и не разбираше нито думичка арабски. Той седна при комуникационния пулт.

— Беше забавно – изхили се Хали. – Обикновено не напускам удобния си стол, но винаги съм готов да направя изключение, когато ми се удава възможност да го застрелям. – Той посочи вратата и мъжът, когото Лозада познаваше като Гао Ваншу, влезе без нито една драскотина по себе си. Всички на „Орегон“ го познаваха като Еди Сенг, директор на сухопътните операции.

Той вече беше сменил разкъсаната от куршуми риза, която всъщност бе надупчена от капси, изработени от Кевин Никсън. Подобно на фалшивите огнестрелни рани в холивудските филми, и тези на Еди се контролираха от малък детонатор, скрит в ръкава му. По замисъл той трябваше да „умре“ по време на престрелка, докато „Орегон“ е още на дока, но разкриването на Хуан и Линк наложи промяна в плана. Когато Хали излезе от мостика и започна да стреля с халосни. Еди задейства капсите на ризата си, осигурявайки убедителна смърт за г-н Гао. Началникът на пристанището Мануел Лозада никога нямаше да разбере, че е бил измамен.

Израснал в Бруклин в семейството на говорещи мандарин родители. Еди бе нает от ЦРУ като оперативен агент. Специалността му бе дългосрочна инфилтрация в китайското правителство, така че беше опитен в приемането на друга самоличност при секретни операции. Негова беше идеята да се внедри като последен свидетел на истинската същност на „Орегон“ и да убеди венецуелците, че това е корабът, който адмирал Руис търси. От месеци Корпорацията знаеше, че маскировката като занемарен товарен кораб започва да се разпада предвид броя битки, които бяха водили през последните няколко години. Председателят беше решил да направи нещо по въпроса, за да възстановят анонимността си, и намекът, че не са по-добре оборудвани от сомалийски пирати, беше част от плана.