Клайв Къслър - Пираня

След като прикрепи крака, той облече шорти, лека тениска и удобни обувки.

Влезе в кабинета си и отвори железопътния сейф от деветнайсети век, в който държеше арсенала си. Повечето лични оръжия на борда на „Орегон“ се съхраняваха в централната оръжейна до корабното стълбище, но Хуан предпочиташе да държи своите при себе си. Карабини, автомати и пистолети деляха пространство с пари в брой от различни страни, златни монети на обща стойност над сто хиляди долара и няколко малки торбички с диаманти.

Избра любимия си пистолет – автоматичния Five-ceveN на „Фабрик Насионал“, зареден с 5.7-милиметрови патрони – двайсет в пълнителя и един в цевта. Въпреки малките си размери куршумите можеха да пробият повечето брони, но спираха, след като достигнат целта си, за да не проникнат прекадено дълбоко. По-тежки оръжия нямаше да свършат работа в тази операция, колкото и да му се искаше да ги използва.

На вратата се почука два пъти и Макс Хеили влезе, без да чака отговор. Главният инженер на „Орегон“ бе първият нает от Корпорацията и Хуан разчиташе на мнението на стария си приятел повече, отколкото на всяко друго на борда. Плешивото теме, обрамчено с кестенява коса, и малкото шкембе бяха единствените признаци, че иначе добре сложеният президент на Корпорацията, служил на два пъти във Виетнам, беше прехвърлил шейсетте.

— Лозада като че ли се върза – намръщено рече Макс. Беше гледал и слушал цялата среща с помощта на скритите камери и микрофони, разположени навсякъде по горните палуби.

— Не изглеждаш доволен от това – отбеляза Хуан.

— Не е заради Лозада. Просто не ми харесва да ни доближават толкова.

— Макар че по-голямата част от плана беше твоя безумна идея.

— Беше твоя безумна идея. Аз просто я осъществих.

ЦРУ подозираше, че венецуелците доставят оръжие на Северна Корея в нарушение на ембаргото на ООН. САЩ не знаеха как точно се изнасят оръжията, но пратките съответстваха на известни доставки на гориво от Пуерто Ла Крус за Вонсан. Електронното подслушване беше посочило един склад до петролния терминал, намираш се на по-малко от километър от пристанището Ла Гуанта, от другата страна на планинския полуостров, като вероятен координационен център. Мисията на Корпорацията бе да се сдобие с доказателства за оръжейните пратки и същевременно да нанесе удар върху доставките на гориво, жизненоважно за танковете и бронетранспортьорите на севернокорейската армия. Хуан и Линк трябваше да намерят доказателствата – документи, файлове, фотографии и всичко, до което се доберат.

— И планът ти е блестящ – каза Хуан. – Така че да го задействаме.

Той изведе Макс от каютата и двамата тръгнаха към средата на кораба, подминавайки произведения на изкуството, на които би завидял всеки голям музей на света. Хуан вървеше, без изобщо да куца – беше усъвършенствал походката си през годините с изкуствен крайник.

— По график ли се движим? – попита той.

— Всички са по местата си и готови за действие.

— Виждаш ли? Няма причина за тревоги.

— Направо ме втриса, когато чуя това от теб.

— На късмет е, като да пожелаеш на актьор да си счупи краката от ходене по турнета. – Хуан погледна собствената си метална протеза. — Е, май подбрах добре сравнението.

— Поне знам, че няма да потрошиш кораба ми, тъй като аз ще командвам, докато отсъстваш.

— Тъй като корабът е в пристанище, не би трябвало да имаш проблеми и с това.

— Само се върнете навреме — помоли жално Макс, досущ като разтревожена майка.

— С английска точност, както винаги.

— Освен ако не задействаш някой прословут план В;

Макс се обърна и тръгна към оперативния център, от където щеше да координира цялата мисия.

— По-скоро трябва да се тревожиш, когато задействам план Г – извика Хуан след него.

В отговор Макс само махна пренебрежително с ръка.

Хуан влезе в асансьора и се спусна три нива до подобното на пещера помещение в средата на кораба.

Малка подводница беше окачена на кран над вдлъбнатина с размерите на олимпийски басейн, пълен с вода до нивото на ватерлинията. Двайсетметровата „Номад 1000“ можеше да се спусне на дълбочина деветстотин метра с шестима души на борда, включително пилота и втория пилот. По-малката й сестра „Дискавъри 1000“ липсваше от яслата си – вече беше заминала да изпълни друга част от мисията.

Лунният басейн позволяваше двете подводници да бъдат спускани незабелязано през огромните порти на дъното на кораба. Пристанището бе твърде плитко, за да могат да се отворят, така че „Дискавъри 1000“ бе потеглила, преди да влязат в Ла Гуанта. По-големият „Номад“ нямаше да е необходим за мисията, така че си оставаше на мястото.