Клайв Къслър: Пираня

Ако тези трима не успееха да разбият системата за управление на дрона, никой друг на света не би могъл да го направи. След като се увереше, че машината наистина се насочва към изоставената баржа, Уедъл възнамеряваше да я отклони от курса и да я накара да поклати ликуващо криле над „Патъксент“ преди да върне управлението на Вентура.

Пиърсън сръбна шумно от кафето си, остави чашата и почука с таблета по масата.

— Какво става, Лари? Още не съм получил никакви данни.

— Доктор Уедъл – каза Кензит, без да откъсва поглед от екраните си, – моля да напомните на доктор Пиърсън, че не отговарям на този прякор. Предпочитам да ме наричат „доктор Кензит“, но ще приема и „Лорънс“, макар че тази привилегия обикновено е запазена за хора, които смятам за равни. – Той направи пауза и добави: – Ако случайно не е ясно, не го смятам за равен.

— Равен в какъв смисъл, доктор Кензит? – подигравателно се изсмя Пиърсън. – Определено не сме равни на ръст.

— Нито на тегло.

Пиърсън изсумтя.

— Защо ли не те наричам просто „дребосък “? Или може би „мухльо“, какво ще кажеш?

— Ръстът ми е по-малък в сравнение с вашия, но е близък до средния — невъзмутимо отвърна Кензит. – Също като вашия коефициент на интелигентност.

— Достатъчно – намеси се Уедъл. Дърленето им му беше дошло до гуша. — Хайде да не започваме отново точно сега. – Беше прекарал половината от последните шест месеца в ролята на рефер между двамата. – Искам да спечелим, така че се опитайте да се държите прилично, докато не приключим. Остават ни само още две минути пряка видимост. Какво е положението, Лорънс?

Кензит чукна решително последния клавиш.

— Ако хардуерните изчисления на доктор Пиърсън са верни, веднага щом успеете да измъкнете управлението от Вентура, ще препрограмирам бордовите протоколи за навигация.

Уедъл кимна и задейства плана си за блокиране на предаването. Изиграването на джипиес навигацията нямаше да свърши работа, защото всички американски дронове разчитаха на инерционна навигация, за да избегнат подобна тактика. Трябваше да е много по-находчив. С помощта на специално проектираната от него антена, монтирана на палубата, той облъчи приемника на дрона със силен шум, който трябваше да накара бордовите системи за момент да блокират. Важното в операцията бе да успее да го направи само достатъчно дълго, така че приемникът да не превключи незабавно в режим на търсене, но не чак толкова, та устройството да познае, че някой се опитва да компрометира протоколите, и да премине в автономен режим.

— Приготви се, Лорънс – каза Уедъл. – Не забравяй, имаш само двайсет секунди, за да овладееш сигнала.

— Знам.

„Разбира се, че знае.“

Уедъл се обърна към Пиърсън. Той трябваше да изключи системата за самоунищожение на дрона, която щеше да се задейства, ако сензорите усетеха неоторизиран управляващ сигнал.

— Дъг, готов ли си?

— Да го направим — каза Пиърсън и потри длани. – Добре. По мой сигнал. Три. Две. Едно. Старт.

Уедъл натисна копчето и импулсът от антената бомбардира дрона. Екранът му потвърди, че е попаднал право в целта.

— Давай, Лорънс!

Кензит затрака бясно по клавиатурата. Секундите се изнизваха. Оттук нататък Уедъл можеше само да гледа. Погледът му не се откъсваше от монитора над него. Дронът остана на първоначалния си курс.

— Състояние. Лорънс. – Броячът на лаптопа му показваше, че им остават още десет секунди.

— Изолирам контролните подсистеми – отвърна Кензит и това беше най-точното, което можеше да се изкопчи от него.

Секундите продължаваха да се изнизват. Чакането беше мъчително. За първи път през целия процес Уедъл се чувстваше напълно безсилен.

— Пет секунди, Лорънс!

Още тракане.

— Можеш. Кензит – обади се Пиърсън.

Пръстите на Кензит летяха над клавиатурата и изведнъж той се дръпна назад като пианист, завършващ изпълнението си.

— Знам – каза той. – Управлението вече е наше. – Той погледна многозначително Пиърсън. – Гледайте да не превръщате гениалността ми в спорен въпрос.

Макар че дронът нямаше да се взриви, ако Пиърсън не успееше да изключи системата за самоунищожение, вътре в машината имаше ключ, който щеше да се задейства, ако процедурата не бъде прекъсната. По-късно при инспектирането на дрона щеше да стане ясно, че мисията се е провалила. Тук нямаше частични успехи.

Пиърсън беше толкова сръчен с таблета, колкото Кензит с клавиатурата си. Уедъл беше зает да въвежда нови координати за цел в навигационната система. Приключи точно когато Пиърсън извика тържествуващо: