Клайв Къслър: Пираня

Един човек, когото Скот познаваше – кротък немец на име Гюнтер Лутцен, – дори беше разгънал тринога, за да фотографира сцената. Беше се качил на кораба преди два дни в Гваделупа и Скот почти не го беше виждал без фотоапарат.

— Чуден ден за снимки, господин Лутцен – подхвърли той.

— Да, аз много впечатлен – отвърна със запъване Лутцен.

— Това за научната ви експедиция ли е?

— Не, тя е завършена. Но ще се радвам да добавя тази снимка към моя… – Той замълча, извади немско-английски речник от джоба си и започна да прелиства страниците. – Ах, каква е думата за Sammlung?

— Колекция? – предположи Скот.

Лутцен се усмихна и кимна енергично.

— Да, разбира се. Колекция. Още съм начинаещ с английския. Сестра ми в Ню Йорк ми дава да чета детски книжки.

Скот го потупа по рамото.

— Справяте се чудесно. Вашият английски е далеч по-добър от моя немски.

Лутцен се разсмя и прибра речника, за да надраска нещо в бележника си, с който не се разделяше. Скот продължи нататък, като кимаше на другите пътници.

Когато стигна до бака, местният агент мосю Плесоно тъкмо се качваше по подвижното мостче, спуснато до катера му. Мършавият мъж в бял костюм и сламена шапка се ръкува със Скот.

— Радвам се да ви видя отново, мосю – каза Скот. – Доколкото забелязвам, гневната ви планина не е навредила на бизнеса. – Той кимна към другите кораби, хвърлили котва в залива с формата на лунен сърп.

Французинът присви устни и изпуфтя.

— Oui, да се надяваме, че най-лошото отмина.

Скот се намръщи.

— Какво е станало?

Думите му предизвикаха горчив смях от страна на агента.

— Пеле се обажда от повече от месец. Мравките и стоножките при захарния завод в Юзин Герин бяха началото на бедите ни.

— Мравки и стоножки ли?

Плесоно направи кисела физиономия.

— Изобщо няма да ми липсват, когато се върна във Франция. Наричаме мравките fourmis-fous – луди мравки. Налазват по всичко, хапят като побъркани. Стоножките са още по-лоши. Черни, дълги по трийсет сантиметра. Няколко ухапвания могат да убият човек. Трябваше да вдигнем всички работници, за да спасим конете. После пък дойдоха змиите.

Скот се облещи при споменаването на змии. Насекомите бяха едно нещо, но не можеше да понесе идеята да се натъкне на змия.

Плесоно кимна в отговор.

— Стотици fer-de-lances, усойници, внезапно се появиха преди четири дни от гората в северната част на Сен Пиер. Петдесет души и стотици животни загинаха. А един ден по-късно кално свлачище унищожи завода. За щастие, стана през нощта, но въпреки това изгубихме много хора.

Това приличаше повече на идването на Апокалипсиса, отколкото си беше представял Скот, докато влизаха в залива.

— Може би ще е по-добре да отплаваме и да се отбием на връщане – каза той.

Плесоно сви рамене.

— Канех се да ви го предложа, тъй като е празник и много от хората ни не работят. Можете да продължите до Фор дьо Франс и да се върнете утре. Ще ви е нужно обаче разрешение от началника на пристанището, а той няма да ви го даде.

—Защо?

— Защото губернаторът нареди на войниците да не допускат хората да бягат от града. След три дни има избори и той се тревожи, че няма да се проведат, ако всички се махнат. Някои се измъкнаха, но от фермите по планинските склонове прииждат селяни, така че градът си остава претъпкан.

— А ако все пак отплаваме?

— Досега го направи само елин кораб. Италианска баржа на име „Орсолина“, която беше натоварена само наполовина със захар вчера. Началникът на пристанището не разреши да отплават, докато не приключат с товаренето, и заплаши с арест капитана Марино Лебофе. Казват, че Лебофе, който е неаполитанец му отвърнал: „Не знам за Мон Пеле, но ако Везувий се държеше като вашия вулкан, щях незабавно да се разкарам от Неапол“.

— Може и да е прав.

— Капитанът ви решава, но още едно отплаване без разрешение може да предизвика паника сред другите. Във Фор дьо Франс току-що пристигна френският крайцер „Суше“. Може да го извикат да ви спре.

— Да видим какво мисли капитан Мъга – предложи Скот и поведе Плесоно към мостика.

Капитанът изслуша разказа на агента, но не остана впечатлен. Той размаха днешния брой на местния вестник Les Colonies , оставен му от доктора.

— В уводната статия се твърди, че няма нищо опасно. За мен това е достатъчно. А сега подгответе кораба за разтоварване.

С капитана не можеше да се спори. Решението му беше окончателно. Скот отвърна с „Тъй вярно, капитане“ и изпрати Плесоно до катера му.