Клайв Къслър - Пираня

— Е, тогава ми пратете от местните миди и банани, когато се върнете. Имам рецепта за фрикасе, която умирам да пробвам. А този, който се сприятелява с Фриц, трябва да е Ерик Стоун.

Ерик беше клекнал и чешеше коремчето на кучето. Той се изправи и протегна ръка.

— Извинявайте. Това е единственото, което ми липсва в живота на кораб. Имахме зайчар като малък и той беше енергичен досущ като вашето куче.

— Не се безпокойте, господин Стоун. — Лишеният от внимание Фриц джафна обидено. – Фриц, дръж се прилично! Или ще ти докарам някоя котка.

— Извинете, че се обадихме в последния момент – каза Хуан.

— Никакви извинения. Идвате точно навреме да опитаме последното ми творение – ризото с омар, трюфели и връхчета на аржентински аспержи, сервирано с бутилка „Кондрьо Вьоние“.

Перлмутер ги поведе през коридори и стаи, затрупани с всякакви книги и документи, заемащи всяка равна повърхност. Хуан знаеше, че библиотекари и архивисти от цял свят точат лиги при мисълта да се сдобият с невероятната съкровищница по морска история, образуваща тази нямаща равна на себе си колекция.

Ерик зяпна при вида на старите карти и оръфаните томове, които изглеждаха безразборно разхвърляни навсякъде.

— Каталогизирането на всичко това сигурно е било огромно предизвикателство. Много бих искал да видя вашата база данни.

Перлмутер потупа слепоочието си.

— Моята база данни е тук, млади човече. Не мисля като компютър. Дори нямам компютър.

Хуан се развесели, когато ченето на Стоуни увисна още повече.

— Нима помните къде се намира всичко тук?

— Момчето ми, за шейсет секунди мога да намеря всяка информация, която ми е нужни. Просто трябва да знаеш къде да търсиш, подобно на всеки добър ловец на съкровища.

Бяха въведени в елегантна трапезария с ламперия от сандалово дърво, която изглеждаше много празна, тъй като бе единственото помещение без нито една книга в него. Седнаха на яката кръгла маса, изработена от руля на прочутия кораб призрак „Мари Селест“, и се насладиха на късното угощение, докато Хуан и Ерик разказваха на Перлмутер за приключенията си, пропускайки детайли, които биха издали секретна информация. Фриц беше държан щастлив и тих с редовни порции омар, давани му от Перлмутер.

Когато приключиха, Хуан завъртя виното в чашата си.

— Репутацията ви на епикуреец е напълно заслужена. Не мога да си представя по-добър обяд.

Ерик кимна в знак на съгласие.

— Може би ще успеем да убедим господин Перлмутер да сподели рецептата с готвача на „Орегон“.

— С удоволствие! И може би той ще ми прати в замяна някои от неговите любими рецепти.

— Дадено – каза Хуан.

— Отлично! Е, кулинарните ми умения не са единствената причина да ми дойдете на гости, предполагам.

Хуан разказа на Перлмутер за изчезналия физик, получения в наследство немски дневник, споменаването на Оз и „Рорайма“.

— Знам, че шансовете са малки, но се надявахме, че можете да ни насочите в правилната посока – завърши той.

Известно време Перлмутер потупваше бузата си с пръст, след което скочи с изненадваща пъргавина и се втурна в никаква друга стая. Върна се след по-малко от трийсет секунди, прелиствайки дебела книга със заглавие „Огнен циклон унищожението на Сен Пиер“.

— Изригването на Мон Пеле е най-смъртоносното за двайсети век и се е случило на осми май хиляда деветстотин и втора – каза той. – Уникално е и с това, че разполагаме с толкова много исторически сведения за корабите, потънали при катастрофата. Не знам за друг вулкан, предизвикал толкова много корабокрушения, които все още могат да бъдат изследвани. Оцелял само един кораб, „Родам“. Шестнайсет потънали, сред които и „Рорайма“. Много от тях се озовали изправени на дъното и са достъпни за водолази и до днес.

— Мислите ли, че това е онзи „Рорайма“, който търсим? – попита Хуан.

— Със сигурност е той. Това е единствената запазена бройка на книга, излязла от печат преди сто години. Не забравяйте, че изригването е било най-голямата катастрофа в западното полукълбо. Всичките трийсет хиляди жители на града, с изключение на двама загинали. По темата били написани десетки книги. Тази подхожда от различен ъгъл в сравнение с книгите, описващи стоварилите се върху самия град ужаси, и се съсредоточава върху корабите, които са били в пристанището в онзи ден. Книгата е написана от репортер, който много подробно интервюирал оцелелите и близките на загиналите. За съжаление, журналистическото му усърдие довело до забавяне на издаването, така че когато книгата излязла, пазарът вече бил наситен. Повечето бройки били пратени за преработка.