Клайв Къслър - Пираня

Перлмутер се разсмя гръмогласно и след като Ерик почеса за последно Фриц, затвори вратата след тях.

Малко след като излязоха на пътя, позвъни Овърхолт,

— Хуан, открихме преводаческата фирма. „Глобал Транслейшън Сървисис“.

— Доста бързо сте свършили работата.

— Спомниха си, защото поръчката била много странна. Кензит накарал преводача да направи превода си на ръка, за да не остават файлове.

— Бих искал да говоря с преводача.

— Това ще бъде проблем – зловещо рече Овърхот.

— Защо?

— Мъртъв е. Ударен от кола преди четири месеца. Шофьорът избягал.

Хуан се намръщи.

— Подобни съвпадения никак не ми харесват.

— На мен също.

— Има ли друг, с когото бих могъл да разговарям? Може да си спомня нещо.

— Преводачът е работил за човек на име Грег Хорн. Той може да се съгласи да говори с теб.

— Къде се намира фирмата?

— В Манхатън. В центъра. Работи много за ООН.

Хуан погледна часовника си.

— Можем да стигнем там за два часа.

— Аз ще уредя нещата.

След като вдигна на пожар Дребосъка Гундерсон да подготви самолета за полет до Ню Йорк, Хуан се увери, че връзката е сигурна, преди да се обади на Макс, който в момента командваше на „Орегон“.

— Как са гостите ни? – попита той.

— За господин Рийд ще се грижат медицински сестри, които са такива красавици, че ми се иска аз да бях простреляният. Катерът му е напълно поправен и готов да отплава за Ямайка, когато той реши, че може да го направи.

— Ами Мария Сандовал?

— Настанена е в най-добрата ни каюта за гости и има постоянен ескорт до фитнес залите, трапезарията и палубата. Май е останала с впечатление, че се занимаваме с някаква високотехнологична контрабандна операция.

— Добре. Но тя може да си тръгне по всяко време, когато пожелае.

— Мисля, че няма нищо против да остане няколко дни. Една нейна приятелка й съобщи, че апартаментът й бил разбит, затова смята, че не е зле да се покрие за известно време. Срещата с господин Перлмутер полезна ли беше?

— Повече, отколкото се надявахме – отвърна Хуан и разказа на Макс какво са открили относно „Рорайма“ и за връзката между Кензит и мъртвия преводач от Ню Йорк.

— Май усещам накъде вървят нещата – каза Макс, след като Хуан завърши.

— Потегляй към Мартиника. Би трябвало да успеете да стигнете дотам за дванайсет часа. Когато приключим в Манхатън, ще отлетим направо натам. Но не ни чакайте. Започнете да се гмуркате веднага щом пристигнете. Ерик ще ти прати плановете на кораба, за да знаеш къде да търсите.

— Вече ги получих.

— Добре. И не казвай на Овърхолт къде отивате, ако се обади. Не знаем как работи системата за наблюдение на Кензит, нито докъде може да стигне. – Ерик, Мърф и Хали бяха обезопасили напълно всички системи за комуникация, така че Хуан беше сигурен, че никой не подслушва този разговор.

— Мислиш, че може да е проникнал в ЦРУ ли? – полита Макс.

— Вероятно не, но това е риск, който не искам да поемам. Снимките в „Рорайма“ може да се окажат единствената ни следа за откриването на Кензит. Ако той научи за тях и ги прибере преди нас или ги унищожи, може никога да не го открием.

Манхатън

Не беше трудно да проследят белия микробус през оживения трафик на Ню Йорк. Логото в зелено и сиво на задната врата, изобразяващо тропически лиани, пълзящи по небостъргачи, служеше като мишена, която можеше да се забележи и от няколко пресечки разстояние. Ектор Базен беше по петите му, откакто микробусът на куриерската фирма „Ърбън Джънгъл“ беше напуснал склада на компанията.

— Не изпускай светофара – заръча той на шофьора. – Нямаме време да се връщаме и да следим друг микробус, ако изпуснем този.

— Слушам, сър. – Шофьорът задмина спрял автобус и натисна газта. При тези задръстени улици нямаше никакъв шанс водачът на микробуса да заподозре, че го следят.

След като качи Браян Уошбърн и Лорънс Кензит на хеликоптера, за да посетят „Сентинел“, Базен взе един от двата частни самолета и отлетя направо за Ню Йорк с информацията, че Хуан Кабрило и спътникът му ще посетят града. Мисията на Базен бе да ги пресрещне и да сложи край на разследването им, преди да е отишло прекалено далеч.

Микробусът зави надясно по една спокойна уличка в Гринидж Вилидж и спря неправилно пред сграда с табела на счетоводна къща. Шофьорът – бял мъж, мъничко по-нисък от Базен, облечен във фирмена униформа, състояща се от черен панталон, зелена риза, сако и шапка, всичките с логото на компанията – слезе от колата с пакет в ръце, присви се от мразовития вятър и побърза да влезе вътре.