Клайв Къслър - Пираня

И ето че един ден преди три години му се обади някакъв адвокат и го уведоми, че негова пралеля, която никога не бе виждал е умряла. Тъй като родителите му бяха починали млади от рак, Кензи беше единствения жив роднина на въпросната леля и тя му бе оставила малко наследство, включващо дневника на нейния чичо, германски учен на име Гюнтер Лутцен, загинал при изригването на Мон Пеле през 1902 г. Кензит едва не го изхвърли, без да го прочете, но все пак го прелисти небрежно и попадна на уравненията на този прачичо; това бе един от малкото пъти в живота му, когато бе наистина изумен като учен.

Кензит моментално разбра, че гениалността му е родова черта. Разбираше уравненията, но любопитството на Пиърсън, когато Кензит го помоли да му каже значението на някои думи, го накара да осъзнае, че ще се нуждае от професионален преводач, който да преведе немския текст. Когато прочете превода, Кензит разбра, че трябва сам да продължи труда на далечния си роднина. Ако представеше радикалните концепции на работодателите си – американското правителство, – те щяха само да ги пропилеят, както пропиляваха технологията на дроновете.

Това беше денят, когато той започна да обмисля инсценирането на смъртта си. Трябваха му две години, последвани от още девет месеца работа по осемнайсет часа на ден, но вече беше почти завършил следващата стъпка към сдобиването с властта, която да му позволи да преправи света така, както му се харесва.

Когато последните проверки на оборудването приключиха и камионите потеглиха, беше време да позвъни по телефона. Намери едно по-тихо място на товарния док и се обади на адмирал Даяна Руис.

— Да – отговори тя на четвъртото позвъняване.

— Адмирале, не видяхте ли кой се обажда? – Гласът му беше променен от модулатор, така че подслушващият софтуер на Националната агенция за сигурност да не може да го разпознае.

— Да, Докторе.

— В такъв случай следващия път отговаряйте по-бързо. Губите ми времето с подобни дребнави игрички.

— Аз ли ви губя времето? – възмути се тя. – Вие сто онзи, който не потопя „Сиудад Боливар“. Изгубих дванайсет души в тази операция и ще трябва да отговарям на въпроса защо на борда е бил открит човек от военноморските сили на Венецуела. И къде са подводниците ми?

— Наложи се да ги потопя.

— Какво?

— Щяха да попаднат в американски ръце. Не можех да допусна подобно нещо.

Руис се развика толкова силно, че Кензит трябваше да отдръпне телефона от ухото си.

— Когато ви открия, ще ви унищожа, който и да сте!

— Фокусирате се върху неправилния човек – каза Кензит. – Би трябвало да насочите яда си към Хун Кабрило.

— Кой е пък този?

— Познавате го като Бък Холанд, капитан на „Долос“. Корабът му всъщност се нарича „Орегон“ и вие не го потопихте. Всичко беше сложна измама.

— Какви ги говорите? Откъде знаете, че потопихме „Долос“?

— Както казах, не сте го потопили. Потопихте негово копие.

— Глупости.

— Нима? Тогава как ще обясните, че лейтенант Домингес и хората му са били изненадани на борда на „Сиудад Боливар“?

— Вие. Вие сте били зад всичко това.

— Защо ми е да го правя? Сега няма да получа парите, които ми дължите. Какво постигам с подобно нещо? Адмирале, не е чак толкова трудно да го проумеете.

Последва пауза.

— Откъде да знам, че не ме лъжете?

Кензит чукна екрана на телефона.

— Вижте съобщението, което ви пратих току-що.

Беше снимка на Хуан Кабрило и Франклин Линкълн на борда на „Сиудад Боливар“, след като корабът едва не се бе преобърнал. Двамата стояха на релиига, а зад тях се виждаше „Орегон“.

— Разпознавате ли ги? – попита Кензит.

— Русия мъж не. Но черният беше в склада ми в Пуерто Ла Крус.

— Мъжът, когото не разпознавате, е Хуан Кабрило, известен също и като Бък Холанд. Корабът на заден план е „Орегон“.

— Размерите му са същите, но изобщо не прилича на „Долос“.

— Могат да преобразяват кораба си.

— Това е нелепо.

— Подозирах, че ще го кажете. Проверете отново съобщенията си. – Той й изпрати съкратено видео, показващо преобразяването на „Долос“.

Руис го изгледа и изръмжа:

— Ще открия проклетите шпиони и ще ги изпаря.

— Как? Нямате представа къде са.

— Но вие имате, така ли?

— Да, точно така.

— Не мога просто да напусна венецуелските териториални води с фрегата. Трябва ми повод.

— Знам. След три дни на Бахамите ще има съвместно военноморско учение на име ЮНИТАС.

— Известно ми е. Венецуела не беше поканена да участва.