Клайв Къслър - Пираня

— Знаете ли как го е направил? – поинтересува се Ерик

Лок извади обгоряло парче електроника.

— Като се е насочвал към това. Предавател, скрит в лаптоп. Смятаме, че някой го е използвал, за да насочва дрона, независимо от опитите да му се изплъзнат.

Хуан взе повредената платка и я завъртя в ръцете са. Беше достатъчно малка, за да се побере с лекота в компютър.

— Мислите ли, че саботьорът може да е някой от екипа, работил върху проекта?

— Нещо повече — отвърна Уестфийлд. – Смятаме, че е бил някой на кораба. Онзи, който е управлявал дрона, е трябвало да го направи от работната станция на борда.

— Пиърсън бил ли е на кораба по онова време?

— Били са четирима – каза Лок. – Капитанът в тримата ръководители на проекта – Дъглас Пиърсън, Фредерик Уедъл и Лорънс Кензит. Открихме труповете само на двама от тях, на капитана и на Уедъл. Уедъл се е намирал на палубата по времето на експлозията, а капитанът е бил на мостика. Дронът се е забил право в контролния център.

— Поради високите температури е истинско чудо, че намерихме останките в кораба след потъването му – добави Уестфийлд. – Само няколко кости, но беше достатъчно за ДНК тестове на костния мозък,

— Предполагам, че сте открили ДНК само на Кензит – каза Хуан. – И не е имало нито една кост на Пиърсън.

— Точно така – потвърди Лок. – Но открихме известно несъответствие, когато направихме симулация на сблъсъка.

— Симулация? Да не искате да кажете, че сте възстановили какво всъщност се е случило в момента на експлозията?

Лок кимна.

— Моята компания разработи софтуера. Създава ме тримерни модели на участниците в катастрофата. След това вкарваме деформациите, причинени от сблъсъка и експлозията, скоростта на двете машини и приблизителните места, на които са открити парчетата по дъното, след което програмата смила всичко това и прави приблизителна симулация на събитията.

Уестфийлд му връчи таблета и Лок зареди на екрана изненадващо подробно изображение на кораба, замръзнал на водната повърхност, с диря зад себе си. Дронът беше увиснал над него, готов да пикира.

— Видеото е със стократно забавяне.

Лок натисна бутона за възпроизвеждане и дронът запълзя към кораба, докато носът му не се смачка в палубата. Машината продължи да се деформира, докато не избухна в огнено кълбо. Парчета от кораба се разлетяха и миг по-късно той също експлодира. Видеото свърши, когато парчетата паднаха във водата. Хуан беше изумен, че изобщо са успели да спасят нещо, какво остава за реконструкцията, която бака направили.

— След като вече знаем как е изглеждал сблъсъкът отвън, да го погледнем отвътре – предложи Лок.

Той зареди друго видео, този път възстановка от контролния център, почти фотореалистична. В помещението имаше само една фигура без индивидуални черти, седнала на стол.

— Къде са останалите? – попита Ерик.

— Капитанът е на мостика, а Уедъл е отишъл да откачи ръчно кабела на антената – каза Уестфийлд.

— Симулацията ни показва, че в контролния център е останал само един човек.

— Пиърсън трябва да е скочил през борда преди дронът да ги удари – предположи Хуан.

— ДНК анализът сочи, че човекът в центъра е бил Кензит, но вижте това – подкани Лок.

Той пусна видеото и в мига на сблъсъка човекът на стола беше запратен назад и се блъсна в стената, преди да изчезне в огненото кълбо.

Хуан не виждаше нищо неочаквано.

— Май пропускам нещо.

— Дъглас Пиърсън е тежал сто и петнайсет килограма – обясни Лок. – А Кензит седемдесет и два. Ако на стола е бил Кензит, профилът на сблъсъка щеше да е доста по-различен, поне с петнайсет сантиметра по-високо от мястото, където открихме парчетата от стола и ДНК материала по оборудването, който успяхме да вземем от тази страна на кораба. Не Кензит е умрял в онова помещение, а Пиърсън.

— Сигурни ли сте?

— По моя преценка, на осемдесет процента – заяви Уестфийлд. – Имаме снимка на интериора, по която работихме, но не можем да бъдем абсолютно сигурни за точното разположение на уредите през онзи ден.

— Но военните твърдят, че ДНК материалът съответства на този на Кензит – каза Хуан.

— Ако Кензит е бил онзи, който е препрограмирал дрона – изтъкна Ерик, – някой с познания като неговите със сигурност би могъл да инсценира собствената си смърт, като влезе в компютрите и размени ДНК профилите. Знам, че Мърф и аз можем да го направим, стига да имаме достатъчно време.

— Именно това ще предположим в доклада си — ваза Уестфийлд. — Флотът трябва да провери самите ДНК проби, ако все още разполагат с тях. Много малко вероятно е Кензит да е бърникал оригинала. Пробите се пазят дълбоко замразени в Роквил. Мериленд.