Клайв Къслър - Пираня

Офицерът кимна към един мъж, коленичил в първата редица. От прясната рана на челото му течеше кръв. Той изгледа Базен с мрачна решителност.

— Докато копаеха, той и останалите скочиха на двама от охраната и ги убиха – докладва офицерът. – Успяхме да овладеем положението, преди да се доберат до оръжията.

— Охраната е трябвало да внимава повече – каза Базен. – Предупредих ги, че Жак е умен.

Жак Дювал завъртя глава и изплю кървава храчка.

— Не можеш да ни държиш тук вечно, Ектор.

Базен наклони глава настрани и изгледа стария си съквартирант и доскорошен заместник-началник на националната полиция на Хаити, преди да бъде отвлечен и домъкнат тук.

— Кой казва, че смятам да го правя?

— Повече няма да копаем за теб.

— Ще го правите, ако искате семействата ви да останат живи.

Дювал се изсмя горчиво.

— Не виждаш ли иронията, Ектор? Държиш ни като роби в първата страна, разбила оковите на робството и станала независима.

— Вие не сте роби, а предатели. Предложих ви да се присъедините към мен, а вие се опитахте да ме отстраните.

Дювал го изгледа със съжаление.

— Как стана такъв човек? С теб бяхме слуги в едно също домакинство. Заедно постъпихме в Чуждестранния легион. Бяхме еднакви. А сега ти си чудовище.

— Не бяхме еднакви. – Базен се обърна към другите коленичили, мнозина, от които бяха служили в хаитянското правителство заедно с Дювал. – Този човек, когото почитате, когото боготворите, е просто едно лицемерно псе, готово да остави едно по-малко от него момче да бъде пребивано всеки ден от живота му.

Дювал въздъхна.

— Прав си, Ектор. Трябваше да направя повече. Но тогава бях просто дете. А сега се опитвам да променя нещата, цялата система, да направя Хаити едно по-добро място.

— Положението няма да се промени. Никога. Именно затова те доведох тук. Ти и останалите тук сте побъркани, ако си мислите, че нещо може да се промени. Единственото, което се променя, е кой държи властта. Е, сега аз я държа. Заради това, което правим тук, ще имам повече власт, отколкото можеш да си представиш.

— Защо просто не ни убиеш? И двамата сме военни, така че бъди честен. Това ще направиш, нали? Не можеш да ни пуснеш след всичко, което видяхме.

— Още имаме нужда от вас за построяване на тунела за бягство, така че ви очаква още копаене. Но иначе си прав, нямам нужда от всички ви. Трябва да има последици за онова, което направи.

Базен взе автомата от най-близкия наемник. Дювал се изправи и го погледна в очите, сякаш знаеше какво предстои.

Базен поклати глава и се ухили.

— Ама че благороден жест. Но не. Като военен би трябвало да знаеш, че хората ти винаги плащат за твоите грешки.

Базен насочи автомата и застреля в главите мъжете, коленичили от двете страни на Дювал.

— Не! – извика Дювал и скочи на крака, готов да се нахвърли върху Базен.

— Да ги направим ли трима? – попита Базен.

Дювал се закова на място, изгледа го презрително и отново коленичи.

— Добре – каза Базен и хвърли автомата на притежателя му. – Това беше само малка демонстрация. Ако се държиш добре отсега нататък, мога да те оставя жив достатъчно дълго, за да видиш що за сила може да контролира този свят.

Въздушна база

на военноморските сили

„Патъксент Ривър”, Мериленд

Хуан прекара колата през бетонните бариери, предназначени да спрат евентуални опити да се стигне до територията на базата. Двамата с Ерик Стоун, когото Хуан бе взел като технически експерт, приближаваха портала на „Пакс Ривър“, както наричаха базата, в разгара на сутрешния час пик.

Когато стигнаха портала, гласът на постовия се изгуби в рева на двигателите на един кацащ ловец на подводници Р-8 „Посейдон“, но посланието беше ясно. Искаше да види документите им.

На Хуан му се искаше да използват фалшиви документи, с каквито пътуваха обикновено, но за да влязат във военноморска база и да получат достъп до свръхсекретен проект, по настояване на Лангстън Овърхолт трябваше да разчитат на разрешителните си като служители на американското правителство.

Докато постовият изучаваше документите им, един въоръжен с автомат моряк погледна под колата с огледало и провери празния багажник. След като ги пропусна, постовият ги инструктира да продължат към един хангар в южната част на базата.

Докато минаваха покрай редицата F-18 „Хорнет“, използвани за обучение на пилоти, Хуан се възхити на възможностите на Овърхолт да ги вкара в такава секретна военна база. Снимките на подводниците „Пираня“ несъмнено бяха помогнали.