Клайв Къслър - Пираня

На екрана се виждаха три точки. Две от тях бяха една до друга, с означение „Сиудад Боливар“ и „Байя Бланко“, което трябваше да е траулерът. Третата точка бе назована „Неизвестен“. Трябваше да е „Орегон“. Той беше мишената.

Домингес извади нож от канията на бедрото си. Хуан не искаше да пуска контролера и блокира ножа с една ръка, докато продължаваше да държи устройството с другата. Това даде възможност на Домингес да го стисне за гърлото и да започне да го души.

Хуан не откъсваше вниманието си от контролера Домингес беше затиснал ръката му с коляно, но все пак можеше да движи дланта си. Пръстите му трепереха, докато местеше палеца си към „Байя Бланко“ Чукна веднъж и мишената се премести върху траулера. Появи се бутон „Потвърдете целта“. Хуан го натисна и с рязко движение на китката запрати устройството настрани. То се плъзна по палубата и изчезна от поглед.

Заби палеца на свободната си ръка в лявото око на Домингес. Лейтенантът пусна гърлото му и изкрещя. След като вече можеше да диша, Хуан извъртя ножа и го заби в гърдите на Домингес. Лейтенантът изпъшка от изненада, изхриптя за последен път и се свлече на пода.

Хуан се изправи и видя приближаващия Еди.

— Идваш точно навреме – каза Хуан и кимна към безжизненото тяло.

— Моят също е минало. Какво става с „Орегон“?

— В безопасност е. Но траулерът би трябвало да поеме всеки момент към дъното.

В такъв случай няма да остане никой, който да отговори защо някой искаше да ни попречи да спасим този кораб.

— Не мисля, че е свързано със „Сиудад Боливар“ – каза Хуан. – По-скоро онзи, който е пратил хаитянските убийци в Ямайка, не е искал да научаваме за подводниците. Когато ги приберем, ще намерим отговорите.

Хуан и останалите излязоха на палубата навреме, за да видят как димящите останки на риболовния траулер потъват под вълните. Макс ги уведоми, че траулерът експлодирал вероятно защото някоя от подводниците е прерязала тръба за гориво. Слънцето отдавна беше залязло. „Орегон“ претърси района с прожектори, но не намери нито един оцелял.

Оставиха тялото на Домингес и хората му там, където си бяха. Тъй като инцидентът се беше случил в международни води на кораб, притежаван от венецуелска компания, но плаващ под панамски флаг. Юрисдикцията беше, меко казано, неясна. Разследването вероятно щеше да се проведе от застрахователя, но всички свидетелства щяха да сочат към военноморските сили на Венецуела.

Гомес беше закърпил резервоара на хеликоптера и откара петимата до „Орегон“, който временно бе преименуван на „Норего“, в случай че още са в района, когато пристигне спасителен кораб.

След като се погрижиха за раните на Мария, Хуан й предложи да се преоблече в чисти дрехи и да иде в общата столова за храна и кафе. Самият той отиде при Макс и Мърф на палубата да наглежда прибирането на подводниците.

Три от тях бяха оцелели след експлозията и сега се носеха на повърхността в очакване на следващата команда. Хуан беше търсил контролера, но той се бе изгубил някъде във водата в трюма на „Сиудад Боливар“. Големият кораб още беше наклонен, но за сега се държеше стабилно.

Хуан разгледа подводниците с бинокъл, докато хората ме подготвяха кран да ги приберат. С лъскавия си дизайн приличаха на малки изтребители с къси криле, опашна перка, отвори за поемане на вода на носа и за изхвърляне на кърмата. Подводниците имаха гръбна издатина, в която се намираше средството, с което се закрепяха и пробиваха корпуса на целта си, както и къса антена, приемаща сигналите от контролера.

— С нетърпение очаквам да разглобя едно от тези бебчета – каза Макс, потривайки доволно ръце. – Маже да успея да построя една за нас. Кой знае, може да ни послужи за нещо.

— Виждал ли си досега подобен дизайн?

— Не, но ми изглежда прекалено съвършен, за да е дело на венецуелците. Предполагам, че са сдобили с тях от китайците или руснаците.

— Или са ги откраднали – вметна Мърф, който снимаше носещите се на повърхността подводници. – Когато бях системен разработчик, трябваше да правим оценка на потенциални технологии за военните. Едната от тая беше за подводен стелт дрон за атакувана на кораби, но когато напуснах, проектът беше на етап чертожна дъска. Възможно е тези да се базират тъкмо на онзи дизайн.

Ако се основават на американска технология ЦРУ ще си ги поиска отбеляза Макс. – Предчувствам, че Лаигстън Овърхолт ще напише голям чак в близко бъдеща.