Клайв Къслър - Пираня

Когато тя се оттече, видя, че двамата, които бяха стреляли по него, се носят отпуснати и неподвижни във водата. Видя лицето на единия – беше хлътнало от удара с нещо метално.

— Председателю, добре ли си? – извика Еди.

Хуан освободи китката си от въжето и изпълзя изпод камиона до него.

— Добре съм, но вече разбирам как се чувства уловеният марлин. Домингес е с трима души по-малко. Виждаш ли го?

— Изгубих го.

— Спокойно. Ще ни намери.

Палубата още беше леко наклонена, но нямаше да остане така дълго.

Като се промъкваха под и около строителните машини, Хуан и Еди тръгнаха към десния борд. При последната редица коли щеше да им се наложи да пресекат три метра открито пространство до стълбите.

Клекнаха до един булдозер. Хуан подаде глава и до него моментално рикошира куршум, вдигайки искри. Дръпна се обратно.

— Очевидно Домингес ни очаква – каза той.

— Валя ли къде е?

— На трийсетина метра от нас. Не успях да видя дали е сам. Едва ли и двамата ще успеем да минем, без да бъдем улучени.

— Колко отчаяно желаем да се махнем още сега от кораба?

Хуан включи микрофона си.

— Линк, кажи ми, че всеки момент ще затворите резервоарите.

Ревът на двигателите в слушалката му бе съпроводено от насечения трясък на стрелба.

— Радвам се, че си жив и здрав, председателю, но със съжаление трябва да кажа, че са стигнали първи – докладва Линк. – Двама са се удавили, остават още трима. Но не смятаме, че са имали време да извадят от строя станцията.

— Мария може ли да стигне до нея?

— Още не, но работим по въпроса. Не бихме отказали малко помощ.

— И ние самите сме малко заети – отвърна Хуан. – Но ще ви държим в течение.

— Разбрано.

Хуан легна по корем. Мокрите му дрехи жвакаха по метала. Сигурен беше, че някой от хората на Домингес заобикаля, за да ги изненада отстрани или отзад.

Ето там. Крака, бързащи от едно огромно колело към друго. Хуан прецени пътя и се прицели на метър и половина след последното колело.

Краката се появиха точно както беше очаквал. Хуан дръпна спусъка и изстреля троен откос. Един от куршумите улучи коляно и мъжът рухна с писък на пода. Видя Хуан и се опита да стреля, но Хуан го повали с втори откос.

— Знаем къде си, Домингес! – извика той на испански. – Можеш да си останеш там завинаги.

Домингес не отговори. Вместо това една ръчна граната отскочи от стената и се търкулна по пода, докато не се удари във веригата, държаща булдозера за палубата. Хуан и Еди се метнаха зад греблото, което иззвъня от взрива.

Хуан се обърна и видя, че взривът е скъсал веригата. Нищо не държеше предната част на тежащия четирийсет тона булдозер, освен гъсениците му.

— Трябва да се погрижим за Домингес и да стигнем до машинното – каза Хуан.

— Видях къде беше, когато метна гранатата – съобщи Еди. – В каросерията на един самосвал. Има добър изглед и позицията му е идеална за отбрана. Пряката атака не е най-добрата идея.

Палубата се наклони още и булдозерът започна да губи опора. Той се плъзна към десния борд с писък на метал върху метал, докато не се блъсна в самосвала до него. Хуан затаи дъх в очакване на лавина от метал. Веригите на камиона заскърцаха протестиращо от допълнителната тежест, но издържаха.

— Няма да продължи дълго така, ако кренът се увеличи – отбеляза Еди.

— Така е. – Хуан отново се свърза с Линк. – Не искам да ви пришпорвам, момчета, но тук имаме един отвързан булдозер, който се кани да отнесе половината товар към десния борд. Ако не спрете крена през следващите няколко минути, никой от нас няма да излезе оттук.

Сърцето на Мария биеше бясно, докато стрелбата отекваше в машинното отделение. Нямаше представа как Линк и Мак Ди оставаха толкова спокойни.

— Имаме двама души зад онези тръби над двигателя – каза Мак Ди, преди да се подаде и да стреля отново.

— Председателят казва, че положението горе е критично – съобщи Линк. – Трябва веднага да стигнем до станцията. Мислиш ли, че ще успееш?

— Може би, но нямам представа какво да правя, като стигна там.

— Мария може да ти обясни по радиостанцията как да спреш изпразването на резервоарите.

— Не, аз трябва да го направя – настоя Мария. – Ще отнеме твърде много време да му обяснявам цялата процедура. – Това е моят кораб – добави тя. – И няма да позволя на Руис да го потопи.

Линк отстъпи с неохота.

— Добре. Те нямат добър изглед към долното ниво, но въпреки прикриващия ни огън ще бъдеш прекалено изложена, за да използваш стълбата от мостчето. Ще те свалят, преди да си се спуснала и на четири метра. – Той многозначително погледна надолу към водата и Мария разбра какво има предвид. Вместо да използва стълбата, трябваше да скочи през парапета направо във водата.