Клайв Къслър - Пираня

— Възможно с оръжията им да са за еднократна употреба. Онези отвън нямаше да се качат на кораба, ако подводниците можеха да се върнат.

— Трябва да спрем изпразването на резервоарите – каза Мария. – Ако те се изпразнят напълно, горната част ще се окаже прекалено тежка. Щом стигнем критичния ъгъл в другата посока, ще се преобърнем.

Кренът продължаваше да намалява.

— Мислиш ли, че разполагат с експлозиви? – обърна се Еди към Хуан.

— Ако имаха достатъчно, за да пробият голяма дупка в кораба, вече да са ги поставили на корпуса.

— Имаха гранати – обади се Мария. – Така потопиха спасителната лодка. – Картината се беше запечатала в паметта й.

Хуан се обърна към нея.

— Откъде се управляват баластните резервоари?

— Само от мостика и от машинното отделение.

— Какъв е товарът ви?

— Коли и джипове на всички палуби, с изключение на най-долната. Там има строително оборудване.

— Можем ли да стигнем от товарните отсеци направо до мостика?

— Да.

— Домингес вероятно е унищожил уредите на мостика – каза Линк. – Аз бих постъпил точно така.

Мария не попита откъде знае това, но като се имаше предвид как са въоръжени тези мъже, бе сигурна, че не са от някакъв обикновен търговски кораб. Несъмнено бяха бивши военни. Но тя нямаше чувството, че са пирати. Бяха прекалено отзивчиви и загрижени за нея.

— Численото им превъзходство е най-малко двама към един — изтъкна Хуан. – Така че ще бъде рисковано да ги атакуваме направо. Трябва да се опитаме да ги надхитрим. Можете ли да се движите, калили Сандовал?

— Наричайте ме Мария. И да. Защо?

Той извади малък таблет от джоба си. За изумление на Мария на екрана му се появи подробен план на кораба й.

Откъде взехте това? – попита тя.

Той й се ухили.

— Нали ти казах, че направихме проучване? Искам да ми покажеш най-краткия път до машинното отделение.

Жилищният отсек свършваше в средата на „Сиудад Боливар“ и палубата зад него представляваше открита площ от метал с отдушници. Хуан и групата му трябваше да пресекат една от товарните палуби, за да стигнат до машинното. Мария тръгна с тях. Освен че беше рисковано да я оставят, докато хората на Домингес претърсваха кораба, самата тя настоя да дойде.

Кренът продължаваше да намалява, което беше добре, защото слизането до машинното отделение на най-долното ниво при кърмата с помощта на въжета можеше да отнеме часове, с каквито не разполагаха. Мария познаваше кораба си по-добре от всеки друг и според преценката й щяха да имат десетина минути сравнително лесно придвижване, за което време палубата щеше да се наклони от трийсет и пет градуса наляво до трийсет и пет градуса надясно. Ако наклонът станеше по-голям, нямаше да могат да останат на крака, без да разчитат на въжета.

Разбира се, всичко това щяха да са само хипотези, ако изпразването причинеше непредвиден дисбаланс в центъра на тежестта на кораба или ако някоя от колите се освободеше и се стовареше върху останалите, запращайки ги към единия или другия борд на кораба. Тогава краят можеше да настъпи толкова внезапно, че нямаше да имат време да намерят изход. „Сиудад Боливар“ щеше да се превърне в тяхна гробница на три километра под повърхността на Карибско море.

Докато слизаха по стълбището, като стъпваха на парапета, Мария попита:

— Мислите ли, че рискът от неочаквано потъване ще спре онзи Домингес да прати хора в машинното отделение?

Хуан погледна Линк.

— За съжаление, с лейтенанта сме се виждали и преди и той разпозна Линк от срещата, която го злепостави сериозно пред началниците му, така че в случая има и личен мотив. Той е от хората, които ще направят всичко възможно да не се измъкнем живя, дори това да означава да рискува собствения си живот. Ако се върне с нещо по-малко, адмирал Руис ще набучи главата му на кол.

— Може би в буквалния смисъл – добави Линк.

Мария се опули.

— Адмирал Даяна Руис ли?

— Познаваш ли я? – попита Хуан.

— Срещала съм се с нея само веднъж, докато служех във военноморските сили. Беше три ранга над мен. Тя е блестящ тактик, но има репутацията на безскрупулен човек.

— И сега се убеждаваш колко точно е безскрупулна. Смятаме, че тя потопява кораби на компанията ви, за да ви извади от бизнеса и да доведе до банкрут собственика, с цел да получи политически изгоди от това.

— Откъде знаете? – Мария спря да слиза. – Чакайте малко. Не сте от някакъв случайно минаваш кораб. Знаели сте, че това ще се случи, че корабът ми е бил на прицел.