Клайв Къслър - Пираня

Едва тогава забеляза, че наклонът на кораба е намалял с пет градуса и продължава да намалява почти недоловимо. „Сиудад Боливар“ като че ли се изправяше.

Отначало Мария изпита облекчение, но после я обхвана ужасното чувство, че нещо не е наред. Сигурна беше, че е затворила баластните резервоари. Ако някой от тях пропускаше вода, останалите трябваше да бъдат балансирани така, че да компенсират.

Трябваше да стигне до машинното отделение, макар че нямаше начин да се добере дотам при този силен наклон. Трябваше да слезе по стълбите и да изчака, докато стане възможно да пресече палубите.

Свали резето на вратата на стълбището и тя се отвори с трясък, който се оказа много по-силен, отколкото беше очаквала. Надникна през отвора и видя някакво движение долу.

Някой идваше.

Мария се изправи и трескаво се заоглежда за нещо, което да използва като оръжие. Единственото подобно нещо наблизо бе един пожарогасител. Тя го свали от стената и приклекна, готова да напръска нападателя с пяна, преди да го фрасне по главата. Дишаше тежко и неравномерно, но се постара да намали звука, като вдишваше през устата.

Не беше сигурна дали е само един човек или са повече, не че имаше особено значение. Не беше във форма да прави опити да избяга.

За нейна изненада от ъгъла не се показа глава. А огледало, закрепено за края на пръчка. Най-добрият й шанс беше да се нахвърли срещу противника, така че се втурна напред, насочи дюзата на пожарогасителя към отвора и натисна спусъка.

Някакъв мъж долу прикри очите си и падна на коляно, за да избегне струята.

— Не стреляйте – каза той, но думите му не бяха насочени към Мария. Беше се обърнал към някого зад него. Гласът му беше странно спокоен и овладян, и на Мария дори й се стори, че долавя облекчение в него.

Тя пусна спусъка и вдигна пожарогасителя в защитна стойка. Напръсканият се изправи и вдигна ръце. Преметнатият през рамото му автомат висеше безполезно. Беше висок, атлетичен мъж с къса руса коса. Усмихна й се, искрено и топло.

— Всичко е наред — каза той на английски с американски акцент.

— Кои сте вие?

— Името ми е Хуан Кабрило. Аз съм капитан на кораба, който отговори на зова ви за помощ. Това са Еди, Линк и Мак Ди. – Тримата мъже кимнаха за поздрав. Всички бяха тежковъоръжени като капитана си.

— Вие ли дойдохте с хеликоптера?

Хуан кимна.

— За съжаление, пилотът трябваше да се върне на кораба. Виждам, че ръката ви има нужда от малко грижи. Защо не оставите това нещо?

В разказа му имаше логика, а и тя беше отчаяна. Пусна пожарогасителя. Четиримата мъже излязоха от стълбището.

— От американските военноморски сили ли сте? – попита тя.

— Не. Просто добри самаряни. Нещо против един от хората ми да ви смени превръзката?

Тя кимна. Еди й помогна да седне, отвори пакет за първа помощ, свали набързо стъкмената й превръзка и огледа раната.

— Не изглежда чак толкова зле, но ще се наложи да й се направят няколко шева – отбеляза той и започна да превързва ръката й с марля и лейкопласт.

— Радвам се, че раната ви не е сериозна – каза Хуан. – Значи вие сте капитанът?

Тя присви очи към него.

— Мария Сандовал. Откъде знаете?

— Когато получихме сигнала ви за помощ, направихме бързо проучване на кораба и видях името ви. Едва ли сред екипажа има много жени.

— Екипажът ми – повтори тихо тя.

— Къде са те?

— Мъртви са. Онези кучи синове ги избиха. Бях им наредила да напуснат кораба със спасителната ни лодка.

Хуан я погледна с искрено съчувствие. Самият той беше капитан и можеше да си представи какво е да изгубиш екипажа си по такъв начин.

— Съжалявам.

— Защо правят това?

— По-късно ще говорим по въпроса. Първо трябва да им попречим да потопят кораба. Видяхме един от тях на мостика.

Мария пребледня.

— Значи е изпразнил още баластни резервоари. Затова корабът се изправя. Аз изпразних два резервоара, за да не се преобърне.

— Доста съобразително от ваша страна.

— Кога ще пристигне корабът ви?

— Най-рано след двайсет минути.

Мария отпусна рамене.

— Дори не знам как са успели да пробият онези дупки в корпуса.

— Трябва да е било нещо като подводница – каза Хуан. — Видяхме една от дупките, докато приближавахме. Беше идеално кръгла.

— Пробили са осем дупки едновременно, а ние не засякохме нищо на сонара. Що за подводница може да направи това?

— Не знам. Може да имат повече от една. Ако е така, вероятно се управляват дистанционно.

— В такъв случай с нас е свършено. Как бихме могли да им попречим да ни атакуват отново?