Клайв Къслър - Пираня

— Опитахме се да предупредим компанията, но не ни послушаха, затова тръгнахме насам.

— Американци сте, но не сте военни. Какви сте всъщност?

— Не мога да говоря по тази тема, но нека просто кажем, че Руис и Домингес не са особено щастливи след бизнес отношенията ни с тях.

Мария като че ли реши да не задълбава и продължиха надолу по стълбите, докато корабът се изправяше. Когато стигнаха палубата със строителните машини, Мария ги спря.

— От тази палуба се стига най-лесно – каза тя. – Можем да слезем по рампата в другия край до стълбището, което води до машинното отделение. Щом стигна до станцията, ще ми трябват само няколко секунди да спра изпразването на резервоарите. Да се надяваме, че ще успея да го направя, докато корабът е изправен.

Макар че Хуан искаше да стигне до машинното преди Домингес, останаха на стълбището, докато палубата не стана годна за преминаване. Макар че наклонът сега бе само трийсет и пет градуса, трябваше да внимават къде стъпват, иначе щяха да се търкулнат по склон от стомана.

С насочено напред оръжие Хуан стъпи на палубата. Гумените подметки му осигуряваха достатъчно опора, така че можеше да огледа огромния трюм.

Подвижната палуба отгоре бе вдигната, за да се направи място за огромните машини. Яркото флуоресцентно осветление осветяваше пространство като футболно поле във всички посоки. Единствено товарните рампи прекъсваха изгледа. Хуан остана нащрек няколко секунди, но не забеляза никакво движение. Огромното пространство тънеше в зловеща тишина.

— Чисто е — съобщи той на останалите. – Мария, води ни. Еди, плътно до нея. Линк, ти тръгни пръв.

Линк постави ръка на палубата и тръгна напред като работник по покрив, покрит с хлъзгави керемиди. Еди хвана здравата ръка на Мария и й помогна да излезе от стълбището. Щом свикнаха с наклона на палубата, тръгнаха към рампата. Мак Ди ги последва, а Хуан остана последен.

След като излязоха на по-широко пространство, Хуан с лекота долови, че корабът бавно се изправя. След няколко минути палубата под краката им щеше да е напълно хоризонтална.

Товарната рампа се намираше само на шест метра пред тях. Щом я стигнеха, щяха да могат да се облегнат на лявата й стена за по-добра опора.

Някакво тракане отзад привлече вниманието на Хуан и той се обърна точно когато Домингес и петима от хората му скочиха в трюма от едно стълбище до мостика, на стотина метра от тях.

Хуан извика „Долу!“ миг преди венецуелците да открият огън.

Куршумите рикошираха от метала и пръскаха стъклата на машините. Хуан отвърна на огъня и сам откри колко е трудно да се прицелва, докато се мъчи да се задържи на под, наклонен под такъв ъгъл. Стреля по Домингес, но онзи се плъзна надолу и успя да намери опора за краката си в един булдозер. Куршумът на Хуан улучи друг от хората му, който изкрещя и изчезна от поглед.

Хуан видя, че групата му не е пострадала.

— Залегнете зад рампата!

Еди дръпна Мария и забърза напред след Линк, но още куршуми рикошираха недалеч от нея, та за момент изгуби концентрация и се подхлъзна.

Плъзна се по палубата, но Еди я последва, хвана я за раменете и буквално я метна към Линк, който сграбчи китката й с ръчището си и я придърпа към себе си.

От усилието Еди изгуби равновесие, ала Мак Ди не беше достатъчно близо, за да му се притече на помощ. Еди се мъчеше да намери опора, но вече се пързаляше бързо и нямаше за какво да се хване. Понесе се под някакъв автогрейдер.

Мария и Линк стигнаха до прикритието на рампата, където той легна по корем, за да се прицели по-добре в Домингес. Изстрелите на нападателите им бяха станали още по-неточни.

Хуан не обръщаше внимание на рикоширащите около него куршуми, а се втурна към автогрейдера и намери опора в едното му молело, докато Мак Ди го прикриваше. Погледна назад и с облекчение видя, че Еди се е хванал за оста на един камион надолу към левия борд.

Щяха да са му нужни няколко минути да се върне сам обратно. Това беше време, с което не разполагаха.

— Хвърли ми въжето си – каза Хуан на Мак Ди.

— Ще го вържа тук – отвърна той, докато го сваляше от рамото си.

— Не, ти и Линк трябва да отведете Мария до машинното отделение. Ако тя не успее да спре изпразването на резервоарите, с всички ни е свършено.

Мак Ди се намръщи на заповедта и хвърли въжето на Хуан, който го улови и го метна на рамото си. Линк откри огън, позволявайки на Мак Ди да стигне до него и Мария.

Хуан им махна да продължават. Поне за момента бе в безопасност, прикриван от греблото на автогрейдера пред него.