Клайв Къслър - Пираня

Той активира микрофона си.

— Как си, Еди?

— Ожулих се доста прилично, но май нямам нищо счупено. Мария добре ли е?

— Нищо й няма. Пратих я напред с Линк и Мак Ди. Искаш ли да дойда при теб?

— Не, аз ще сляза. Ще задържим Домингес тук, за да не ги гони.

Хуан завърза въжето за окачването на автогрейдера, за да може да контролира спускането си. То се разви чак до края на трюма. Еди успя да го хване и се пусна от оста на камиона.

Хуан контролираше скоростта си, докато се спускаше към Еди. Когато го доближи, забави повече, отколкото очакваше. Но причината не бе в него. А в кораба.

Изправянето на кораба се беше ускорило драстично. Когато се озова под камиона до Еди, корабът скоро щеше да започне да се накланя към десния си борд.

— Мисля, че… – успя да каже Хуан, преди куршумите да рикошират от шасито на камиона и да го принудят да се скрие зад колелото. Двама от хоров на Домингес бяха пропълзели под машините, за да се прицелят в него.

След секунда корабът щеше да се озове в хоризонтално положение, което означаваше, че ги грози по-непосредствена опасност от стрелящите по тях мъже.

Веднага щом настъпи внезапната промяна, Мария разбра какво предстои. Каза на Линк и Мак Ди да се качат в най-близкия джип. Всички коли на кораба бяха отключени, с ключовете на таблото за по-бързо разтоварване.

Носещата се към тях вълна беше висока само метър и двайсет, но щеше да е достатъчно синина да ги събори и да ги повлече със себе си, ако не се махнат от пътя й.

Метнаха се в джипа и затръшнаха вратата миг преди водата да ги обгърне. Засега им нямаше нищо, но най-големият страх на Мария бе, че това изместване на тежестта ще преобърне кораба.

Тя затаи дъх, докато водата се стече по рампата и се събра при десния борд. Наклонът беше само десет градуса – засега. Макар че рязкото изместване бе спряло, тя усещаше как „Сиудад Боливар“ продължава да се накланя бавно. Явно някоя от преградните стени на долното ниво не бе издържала, но това очевидно не бе засегнало баластните резервоари и те продължаваха да се изпразват.

Дясната страна на джипа бе във вода, която започна да прониква в купето. Линк завъртя ключа на запалването и свали прозорците от лявата страна. Измъкнаха се навън и се качиха на покрива на съседния джип.

— Насам – посочи Линк и тръгнаха към левия борд, като прескачаха от покрив на покрив на паркираните плътно един до друг автомобили.

След две минути скочиха на палубата до стълбището към машинното отделение. Този път сливането беше по-лесно, защото наклонът не бе така силен, но стъпалата бяха мокри и хлъзгави от водата, която бе минала само преди няколко минути по тях. Осветлението беше изгаснало заради късо съединение и Линк и Мак Ди включиха фенерчетата си.

Когато отвориха херметичните врати, ревът на все още работещите двигатели ги връхлетя. Спряха на мостчето над двата огромни двигателя, които задвижваха винта и осигуряваха електричеството на кораба. Помещението беше високо четири етажа и се пресичаше от стълби, тръби и вентилационни шахти. При нормални обстоятелства всичко светеше от чистота като в изложбена зала, но сега се виждаха петна от масло и грес там, където бе минала водата, преди да се успокои на дъното. Очевидно в машинното беше нахлуло голямо количество вода, преди помещението да бъде евакуирано и запечатано от мостика.

— Къде е машинната станция? – попита Линк. Мария посочи една отделена стая към кърмата. Мак Ди погледна надолу към водата, която бе дълбока най-малко два метра.

— Има ли начин да се заобиколи?

Мария поклати глава.

— Ще се наложи да плуваме.

Нещо във водата привлече вниманието й. Беше частично скрито в сянката на десния двигател от отсрещната страна. Мария протегна ръка към Мак Ди.

— Може ли фенерчето?

Той сви рамене и й го подаде.

Тя го включи и го насочи към предмета.

Беше крак.

Мария ахна и освети тялото, което се носеше по лице във водата. Когато лъчът стигна до кобура с пистолета, тримата разбраха, че не е някой случайно останал тук член на екипажа.

Линк я изблъска зад една тръба в мига, в който Мак Ди откри огън по скритата фигура. Ответната стрелба потвърди, че не са първите, стигнали до машинното отделение.

Предупреждението на Хуан за вълната позволи на Еди да използва котешката си бързина, за да скочи на стълбата на самосвала и да се изкатери, преди да бъде ударен от водата. Но тъй като се намираше под своя камион, Хуан успя само да преметне въжето около оста и да го увие около китката си. Задържа дъха си, докато вълната го заливаше; чувстваше се като риба, налапала въдица.