Клайв Къслър - Пираня

— Ще успея – каза тя по-уверено, отколкото се чувстваше.

— Имаме и друг проблем – обади се Мак Ди. – Това е последният ми пълнител.

— И на мен. Гледай всеки куршум да си заслужава. Готови?

Мария пое дълбоко дъх и кимна.

— По мой знак – каза Линк. – Три, две, едно… Давай!

Мак Ди и Линк се извъртяха и изстреляха тройни откоси. Мария не изчака да види дали преградният им огън е имал успех. Тя скочи на крака, заобиколи тръбата и се хвърли през парапета, като се молеше водата да е толкова дълбока, колкото предполагаше.

Падна с краката напред и стъпи върху палубата. Имаше светлина колкото да види стълбите пред себе си, но маслото във водата пареше очите й.

Импулсивно й идеше да затвори очи и да излезе на повърхността, но колкото по-скрита останеше от стрелците, толкова по-добре. Заплува като делфин под водата към целта си. Дробовете й изгаряха за въздух, когато стигна стъпалата към станцията.

Изтласка се нагоре, като очакваше куршум в главата веднага щом се подаде над повърхността, но стрелбата все още беше съсредоточена в другия край на помещението. Пое си дъх и стъпи на стълбата. Изкачването на трите стъпала беше най-дългото през живота й, но веднага щом отвори вратата и се метна вътре, едва не изкрещя тържествуващо. Вратата се тръшна зад нея, блокирайки шума на двигателите и стрелбата.

Мария се втурна към терминала и чукна клавиатурата, за да извика системата за контрол на баласта. Толкова беше погълната от желанието си да спре изпразването на резервоарите, та почти не забеляза, че отново чува шума от машинното отделение. Някой беше отворил вратата.

Не си направи труда да види кой го е направил, пък и нямаше нужда да го прави, защото в следващия миг някакъв мъж извика:

— Alto!

Мария не му обърна внимание и щракна с мишката. Екранът потвърди, че резервоарите са затворени, след което дисплеят се пръсна от пороя куршуми.

Тя затвори очи и се подготви да посрещне собствения си край, но смъртта така и не дойде. Обърна се и видя, че стрелецът се взира неразбиращо в нея, на челото му се беше отворило трето кърваво око.

Секунда по-късно останалото му тяло разбра, че е мъртво и се свлече на пода. Стъклото зад него беше продупчено, а от другата страна стоеше Линк с вдигнат пистолет.

Той нахълта вътре да се увери, че мъжът с мъртъв.

— Ранена ли си? – попита я.

— Не. Успях да затворя резервоарите, преди да унищожи терминала.

Добре. Той скочи след теб, така че трябваше да го последвам. Мак Ди свали другия, но сега за всеки случай претърсва машинното.

Радиостанцията на убития изпращя. Линк я вдигна. Заслуша се, но поклати глава.

— Не разбирам испански – каза той и я даде на Мария.

Тя започна да превежда, докато слушаше.

— Пристигна кораб. Движи се с фантастична скорост.

— „Орегон“.

Разговорът продължи и Мария замръзна, когато чу следващото изречение.

Линк също се напрегна.

— Какво?

— Каза, че подводниците са заредени и готови за атака. Но целта им не е „Сиудад Боливар“. Лейтенант Домингес има някакво управляващо устройство. Изпраща ги да потопят кораба ви.

Когато Линк съобщи новината за дистанционното, Хуан му каза да предупреди на „Орегон“ да се оглеждат за подводници. Но при липсата на сведения за тях той не знаеше дали ще успеят да ги засекат или да им избягат. Трябваше да вземе устройството от Домингес и да деактивира подводниците.

Еди беше заобиколил зад самосвала, в който се криеше лейтенантът. Хуан чакаше в сянката на друг камион. Еди се приготви да изкара Домингес навън.

— На позиция съм – прошепна Хуан по радиостанцията си.

— Аз също – отвърна Еди.

Хуан изпразни половината си пълнител в огромната каросерия на самосвала. Домингес и още един мъж надникнаха над ръба и отвърнаха на огъня. В същото време Еди използва отвличането на вниманието и шума да се качи в кабината и да задейства хидравличния механизъм на каросерията. Тя започна да се издига с вой. Хуан се надяваше, че Домингес ще се помъчи да се задържи вътре, но той скочи отстрани до Хуан, а вторият излезе от другата страна. Налагаше се Еди да се погрижи за него. Хуан спринтира след Домингес по наклонената палуба. Виждаше управляващото устройство в ръката на лейтенанта. Екранът му светеше. Домингес спря, за да се обърне и да стреля, но изгуби равновесие и залитна, мъчейки се да се хване за нещо.

Хуан го блъсна и оръжията им полетяха нанякъде. Двамата се вкопчиха един в друг и се затъркаляха, докато гърбът на Хуан не се блъсна в гъсеницата на някакъв булдозер и ударът му изкара въздуха. Но по време на падането беше успял да грабне контролера от ръката на Домингес.