Клайв Къслър - Пираня

— Значи е работа на вътрешен човек. Защо смяташ, че плановете не са попаднали в чужди ръце?

Защото открихме кой ги с откраднал. Оръжеен разработчик на име Дъглас Пиърсън. Файловете бяха открити в лома му. Той трябва да е пуснал вируса.

В затвора ли е?

Не, мъртъв е. Или поне си мислехме, че е мъртъв. Участваше в едно изпитание, когато корабът му беше унищожен от излязъл от строя въздушен дрон. Тялото му така и не беше намерено, но приехме, че е бил изпепелен при катастрофата и отнесен в морето.

— А сега не сте сигурни, така ли?

— О, сигурни сме, че трябва да е жив. Ако подводниците са били построени от венецуелците, няма начин да са го направили без негова помощ. Той беше един от малцината, които познаваха из основи програмата. Двама от екипа бяха убити при същия инцидент, а останалите още работят като военни контрактори. Не вярваме да са замесени, но за всеки случай ги държим под око. Мисля, че Пиърсън е нашият човек.

— В такъв случай го искам толкова, колкото и ти каза Хуан и му разказа за опитите за покушение срещу екипажа на „Орегон“.

— Откъде е можел да знае къде сте? – изуми се Овърхолт.

— И аз много бих искал да науча отговора на този въпрос. Но мисля, че това не е всичко. Ако Пиърсън има пръст в тази работа, значи разполага със средствата да движи нещата.

— Достатъчно лошо е, че откраднато американско оръжие е било използвано за потопяването на три кораба и повреждането на четвърти. Не можем да му позволим да го използва за терористична атака.

— Тъй като сте смятали, че е мъртъв – каза Хуан. – предполагам, че нямате представа къде може да се намира.

— Не, и не можем да действаме в тази посока. Знаеш как е във Вашингтон. Историята ще се разчуе за нула време. Възлагам ти задачата да откриеш Пиърсън. Ако намериш достоверни доказателства за заплаха, мога да ги използвам, за да предупредя съответните агенции.

— В такъв случай най-добре да започна от мястото, където е бил видян за последен път жив. Възможно е в останките от кораба да има някакви следи, които са били пропуснати. Дърк Пит ли се занимаваше с изваждането им?

— НАМПД извади кораба от дъното на Чесапийк, но Дърк нае фирма за анализ на катастрофи, която да разследва инцидента. Компания на име „Гордиън Енджиниъринг“.

— С кого да се свържа?

— Привлякохме главния им инженер заради деликатното естество на технологията. Има достъп до всички секретни материали. – Хуан чу шумолене на листа. – Намерих го. Още е в „Патъксент“ и възстановява отломките. Името му е доктор Тайлър Лок.

Слънцето отдавна беше залязло и Ектор Базен не виждаше нищо отвъд обсега на фаровете на тойотата, карана от Давид Паске. Тъй като Хаити бе най-бедната страна в западното полукълбо, селските жители не можеха да си позволят генератори и за осветление през нощта разчитаха на печките си на дърва. Мракът в хълмистата централна част, през която минаваха сега, бе толкова дълбок, че границата Между Хаити и по-богатия съсед на запад – Доминиканската република – се виждаше ясно на нощните сателитни снимки на остров Испаньола, на който се намираха двете страни.

Когато заобиколиха един хълм, внезапните ярки светлини на електрически лампи, осветяващи някаква фабрика за цимент насред нищото, бяха направо ослепителни. Разположен между хълмовете и езерото Пелигре, втория по големина водоем на Хаити, заводът се състоеше от десетина сгради, множество открити конвейери и купол, в който събираха варовика за по-нататъшна обработка.

Сградите изглеждаха стари, защото не бяха използвани в продължение на повече от петдесет години, докато Базен не ги придоби. Сега те служеха като база за наемническата му армия. Мястото беше идеално, на километри от най-близкото селище и никой не задаваше въпроси за постоянните гърмежи.

Нямаше ограда, която да държи настрана любопитните, но на стратегически интервали наоколо бяха поставени сензори за движение, които сигнализираха веднага за неканени гости на територията на имота.

Паске спря пред голямата сграда, която се намираше най-близо до хълма зад завода. Базен взе брезентовия си чувал и влезе.

Вътре завари шейсет души, всички местни жители, коленичили с ръце на главите си. Хората му ги обикаляха като вълци, с готови за стрелба автомати G36. На пода лежаха две тела.

Обаждането, което беше получил по пътя от летището, беше подготвило Базен, но сега отново се вбеси от този нов проблем.

— Какво стана? – попита той старшия офицер, когото беше оставил да командва.