Клайв Къслър - Пираня

Преди по-малко от трийсет и шест часа „Орегон“ беше оставил „Сиудад Боливар“, след като от спасителната компания им съобщиха, че пътуват към кораба. Тъй като не искаха да рискуват среща с ямайските власти, „Орегон“ продължи към столицата на Доминиканската република Санто Доминго. Там разтовариха поправения катер на Крейг Рийд и платиха за престоя му в най-добрия център за възстановяване в града.

Дребосъкът Гундерсон, главният пилот на Корпорацията, чакаше Хуан и Ерик на летището на Санто Доминго с техния частен „Гълфстрийм“. Четири часа по-късно кацнаха на летище „Рейгън“ и бяха насочени към хангар, намиращ се само на сто метра от брега на Чесапийк Бей. Затворената бяла врата, достатъчно голяма да поеме пътнически самолет, блестеше ослепително на лъчите на слънцето.

Някакъв мъж в кожено яке и джинси махна на Хуан да паркира до странична врата, където стояха на пост двама войници в пълна бойна униформа. Хуан излезе на ободрителния студ. Цивилният, атлетичен мъж с рошава кафява коса и топла усмивка, го посрещна с ръкостискане. Не беше леко смахнатият инженер, когото очакваше да види Хуан.

Аз съм Тайлър Лок – представи се той. – Вие трябва да сте Хуан Кабрило.

— Да, а това е Ерик Стоун. Разбрах, че вие сте водещият разследването и анализа на останките.

— Точно така. Дърк Пит ни каза да ви очакваме и ми разреши да споделим всичко, което открихме. На какво се дължи вашият интерес към случая?

— На Дъглас Пиърсън. Искаме да знаем дали е възможно да е оцелял при инцидента с дрона.

— „Инцидент“ ли? – подсмихна се Лок. – Виждам, че се налага да ви запознаем с прогреса ни дотук.

— Значи сте извадили останките?

— Повече от извадили. Ще ви покажа.

Лок прекара картата си през панела на вратата и въведе код. Електронното резе изщрака и той отвори.

На Хуан му трябваха няколко секунди, докато привикне след ярката светлина навън, и двамата с Ерик последваха домакина си. Когато беше в състояние да се фокусира, пред очите му се разкри странно несъответстваща гледка – десетина работници, реконструиращи кораб в хангар за самолети.

Само предната част на съда бе непокътната. Останалото представляваше най-големият пъзел на света. Парчетата се поддържаха от стоманено скеле; повечето бяха почернели и огънати, но въпреки това бяха напасвани толкова точно, че силуетът на някогашния кораб се разпознаваше с лекота.

От дясната му страна имаше по-малко скеле с останките на дрона, който се беше забил в него. Парчетата бяха по-малко, но характерната V-образна форма се различаваше ясно.

Мускулест чернокож мъж с таблет в ръка си водеше бележки. Щом видя Лок и двамата непознати, той тръгна към тях с походка, която можеше да се определи като нещо средно между тромавото тътрене на мечка и плавните движения на пантера. Цялата му глава лъщеше от светлините по тавана.

— Наредихме и последните фрагменти на дрона – каза той на Лок. — След около час ще приключим с кораба, но това едва ли ще промени нещата, които открихме. Заради бързата работа обещах на хората бира и омари на корем довечера в „Кларкс Ландинг“.

— Ако и ти влизаш в предложението, ще се наложи да тегля заем – изсумтя Лок, после представи Хуан и Ерик. – Това е Грант Уестфийлд, главният електроинженер на „Горднън Енджиниъринг“ и проклятието за всички шведски маси по света.

Ченето на Ерик увисна, докато стискаше масивната лапа на Уестфийлд.

— Грант Уестфийлд? Майтапите се! Мърф ще получи удар, когато разбере, че съм се срещал с Горящия въглен. Играем ви непрекъснато в „Разбиване“.

— Искрено се надявам това да е някаква компютърна игра – обади се Хуан.

— За мен е чест, господин Уестфийлд – продължи ентусиазирано Ерик, без да обръща внимание на Хуан. – Възхищавам се на решението ви да напуснете кеча и да станете рейнджър след единайсети септември, но би било забавно да ви видим отново на ринга.

— Работата ми тук е прекалено забавна, за да почна отново да разбивам глави със сгъваеми столове Тайлър спомена, че имате належаща нужда да научите резултатите от анализа ни.

Хуан кимна.

— Във връзка с едно наше разследване. Докторът намекна, че всъщност изобщо не ставало дума за инцидент.

— Няма начин. Първоначалното заключение на военните беше, че дронът се е насочил към контролиращия сигнал, излъчван от антената на кораба, но това е невъзможно.

— Защо?

— Защото открихме, че кабелът на антената е бил откачен преди сблъсъка. Корабът се е движил с над двайсет възела по това време и е правел избягващи маневри. Дронът би трябвало да е изгубил мишената си, след като сигналът е прекъснал, но вместо това се забил в кораба право в средата.