Клайв Къслър - Пираня

— Кога според вас пробата ще бъде тествана отново? – попита Хуан.

— Познавате бюрокрацията на военните. Може да отнеме седмици.

— Не разполагаме с толкова време. Не може ли тестът да бъде ускорен?

Лок сви рамене.

— Зависи от флота, макар че явно имате връзки, щом сте тук. Ще представим предварителните си заключения, преди да си тръгнем утре сутринта. Трябва да заминем за Кайро по един спешен проект, така че няма да можем да работим по този случай седмица-две.

Уестфийлд завъртя очи.

— Не знам защо да не можем първо да се върнем в Сиатъл. Голямата пирамида е на пет хиляди години, не може ли да изчака още няколко дни?

— Междувременно, господин Кабрило – продължи Лок, без да обръща внимание на забележката, – аз бих действал с предположението, че Лорънс Кензит е все още жив. Не бих могъл да ви кажа какво прави сега и къде е отишъл. Но ако го търсите, съветвам ви да действате с изключителна предпазливост.

— Защо казвате това?

Мрачното изражение на Лок беше смразяващо.

— Кензит е много педантичен в планирането и е готов да убива хора, които познава от години, за де направи така, че да изчезне. Две години преди инцидента той практически се е набутал насила в проекта, свързан с всеки нов тип дронове, разработвани от флота, както въздушни, така и водни. Научил е всичко, което може да се научи за дроновете, от мерките за сигурност до това как се управляват. Несъмнено е имал много конкретни причини да инсценира смъртта си.

— Да – съгласи се Ерик. – Например да продаде технологията „Пираня“ на онзи, който му предложи най-висока цена, без никой да разбере, че той е човекът, откраднал плановете.

Хуан видя как Лок и Уестфийлд се спогледаха разтревожено.

— Бих се изненадал, ако това е причината – каза Лок. – В хода на разследването разговаряхме с участниците в проекта. Всички без изключение казаха две неща. Първо, Кензит, който има докторски степени по физика и компютърни науки, е бил най-блестящият мозък, когото са срещали – и това са думи на едни от най-добрите умове в оръжейното разработване. Твърдяха, че Кензит и интелектът му не са били подложени на предизвикателство от този проект. Дори негодувал, че другите не можели да се сравняват с него по умствени способности, но въпреки това останал в проекта.

— А второто? – подкани го Хуан.

— Не е криел презрението си към начина, по който Америка пропилява възможностите си да оправи света, и как прахосва технологичното си превъзходство, особено предимствата си в оръжейната област. Смятал, че световните лидери са прекалено корумпирани, слаби или задължени на необразованите си избиратели, за да решат проблеми, които според него имали прости решения. Престъпност, войни, глад, замърсяване, болести, недостиг на енергия и вода – всички тези проблеми можели да бъдат решени, ако един човек с подходящата технология, интелект и безскрупулна визия, необременена от сантименталност, се съсредоточи върху голямата картина и принуди лидерите да правят онова, което той смята за най-добро за планетата. Познайте за кой човек става дума.

Хуан бавно кимна, докато последиците се оформяха в ума му. Сега разбираше защо откритието, че оцелелият е Кензит, е разтревожило толкова Лок и Уестфийлд. И макар да знаеха, че е убил трима души, за да инсценира смъртта си, те нямаха престава, че той сега е наел ударни отряди от хаитяни и едва не затри целия екипаж на „Орегон“, като ги е проследил, без да оставя никакви следи. Съдейки по твърдението на убиеца, че след по-малко от четири дни светът няма да бъде същият, физикът или беше напълно откачил, или бе на път да постигне някаква своя също толкова откачена цел.

— Кензит имал ли е изобщо някакви приятели? Някой, който би могъл да заподозре плановете му?

— Нямал е семейство и не се е срещал с никого извън работата си. Един от колегите му спомена, че го е чул да говори на Пиърсън за някакъв дневник, който получил като наследство. Пиърсън знаел немски и Кензит искал да му преведе нещо. Колегата му сметнал това за необичайно, защото бил единственият случай, в който Кензит говорел по личен въпрос. И си спомни също кратък откъс от разговора, след което Кензит рязко го прекратил и никога повече не го повдигнал – нещо за немски учен, за кораб на име „Рорайма“ и споменаване на Оз.

— Оз като „Вълшебникът от Оз“ ли? – попил Ерик.

— Аз попитах същото – отвърна Уестфийлд. – Човекът каза, че така му се сторило.

— Кензит може да е имал предвид Австралия – допусна Хуан, имайки предвид, че австралийците наричаха така страната си.