Клайв Къслър - Пираня

Уестфийлд сви рамене.

— Трудно е да се каже без повече информация. Направихме справка за „Рорайма“. Открихме три кораба с това име. Единият с малък товарен съд и в момента плава под бразилски флаг. Вторият е параход от деветнайсети век, който заседнал в плитчини, но бил спасен и по-късно капитанът си построил викторианско имение, което кръстил на кораба. Сега е хотел.

— А третият? – попита Хуан.

— Той е най-интересният – отговори Лок. – Потънал е в пристанището на Сен Пиер през 1902 година, когато изригнал вулканът Мон Пеле. Доколкото разбрах, сега бил туристическа атракция. Въпросът е защо Кензит е проявявал интерес към някой от тези кораби. Не успяхме да открием никаква причина.

— Аз познавам човек, който би могъл да открие – каза Хуан.

И имаха късмет, че Сен Жулиен Перлмутер е съвсем наблизо до Вашингтон.

Порт о Пренс, Хаити

Вонята от пристанището правеше проверката на товара противно занимание, но оборудването бе твърде важно и Лорънс Кензит не можеше да си позволи да остави задачата на руските учени и техници, които беше наел от една закрита лаборатория за разработка на термоядрени оръжия. Съдържанието на контейнера беше жизненоважно, ако искаха тестовете за втората фаза на „Сентинел“* да завършат навреме. Трябваше да научи веднага дали няма нещо повредено или липсващо, което беше напълно възможно, като се имаше предвид, че купуваше цели си хардуер на черния пазар.

[* Бдящ, пазител (англ.). – Б.пр.]

Физикът извика по списък групата, която разопаковаше контейнерите, за да бъдат натоварени на камиони за трудния преход по изровените пътища до крайната им цел. Въпреки ниския ръст и пискливи си глас, Кензит беше уверен, че екипът ще изпълни заповедите му и ще се погрижи чупливите инструменти да пристигнат невредими и готови за изпитанието.

Едва функциониращото пристанище, сериозно разрушено от земетресението през 2010 г., което уби четвърт милион души, служеше като сериозно напомняне защо светът има нужда Кензит да предприеме драстични действия, за да го спаси от самия него. Навсякъде се извисяваха купища боклуци. Срутилите се при труса сгради си оставаха в развалини. Един подемен кран беше килнат насред пристанището като Наклонената кула в Пиза, а основата му беше изцяло под водата. Мършави деца ровеха из боклуците и търсеха всякакви отпадъци, които могат да се продадат.

Картината беше олицетворение на мързела, корупцията и липсата на воля, характерни за всяка страна. Кензит се смяташе за твърде интелигентен, за да вярва в съдбата, но разпознаваше възможността, когато се появи, а наследството, което беше получил преди близо три години, бе тъкмо такава възможност. Ако радикалните теории бяха попаднали у някой друг, щяха да бъде пропилени: в ръцете на Кензит те щяха да дадат нова посока на цивилизацията, със самия него начело.

Откакто се помнеше, Лорънс Кензит се отличаваше от всички и виждаше в това не свои, а техен недостатък. Родителите му непрекъснато казваха, че е специален – факт, който той смяташе за очевиден, щом беше успял да овладее висшата математика на десетгодишна възраст. Не общуваше с другите деца, а възрастните го приемаха за странен или за забавен чудак, чиято роля е да изпълнява номера.

Кензит намираше изолацията за странно привлекателна. Хората бяха дразнещи и досадни с безсмислените си разговори и потребността да предразполагат другите към себе си. Вместо това той се потапяше в онлайн световете, където можеше да приеме ролята на могъщ черен рицар или магьосник, някой достоен за ръста, който не можеше да се надява да достигне в реалния свят, защото беше дребен и хилав на външен вид. В реалния свят неговият могъщ интелект предизвикваше завист и неудобство у онези около него и тези чувства буквално струяха от порите им, но онлайн той можеше да ги накара да се подчиняват на волята му, независимо дали желаят или не.

След като завърши Калифорнийския технологичен институт на осемнайсет с докторска степен по физика и компютърни науки, той бе канен от най-добрите университети. Макар идеята да се изолира от всички, да размишлява върху най-дълбоките въпроси на вселената да бе интригуваща, създаването на нови оръжия го привличаше повече. Военното приложение на дроновете правеше първите си стъпки, но Кензит видя потенциала да превърне опита си от компютърните игри в реалност.

Крайният резултат се оказа по-обезсърчаващ отколкото си бе представял. Елегантните му софтуерни дизайни се използваха от политици, които бяха по-загрижени за увеличаване на цивилните жертви, отколкото за убиването на терористи, или печеленето на войни – А дроновете бяха създадени точно за тази цел. Очите на Кензит бяха отворени за всички други проблеми, пред които беше изправена планетата. Когато виждаше отговорите в ума си, те му изглеждаха изключително прости, но когато ги обяснеше на другите, те бяха странно отвратени от решенията му.