Клайв Къслър - Пираня

— Нито пък Куба – напомни Кензит. – Но това не пречи на двете страни да изпратят наблюдатели. Когато приближите Хаити, ще отклоните кораба си и ще потопите „Орегон“.

— Защо толкова се стараете да ми помогнете? Какво ще ми струва това?

— Вие имате политически амбиции. Ще се погрижа да ги осъществите.

— Защо?

— Защото сте моят тип лидер. Директен. Държащ на действията, малко по-емоционален за вкуса ми, но ще го преживея. След като ви помогна да потопите „Орегон“, очаквам остатъка от парите си

— Вие сте луд!

— Не, така е съвсем честно. А ако не потопите „Орегон“, ще разкрия, че капитанът му ви е надхитрил. Репутацията ви във венецуелския флот ще стане на пух и прах. А после щe влезете в затвора, след като разглася подробности около контрабандата ви. Бъдете там след три дни.

Кензит затвори, без да чака отговор. Руис щеше да дойде. Нямаше друг избор.

Той прибра телефона и видя, че Ектор Базен върви към него.

— Докторе, Браян Уошбъри пристигна, както наредихте. В колата е. Да го доведа ли?

— Да. Щом се качим на борда, искам да заминете за Съединените щати. Капитан Кабрило ни причинява още проблеми.

— Да го убия ли?

— Ако можете. Но след като вече е научил за подводниците „Пираня“, американските военни сигурно ще заподозрат, че някой от старата ми оръжейна програма е продал плановете, така че основният ти приоритет е да елиминирате всички останали връзки между мен и проекта „Сентинел“. Ще ви инструктирам за целта, след като изветите.

— Слушам, сър.

— Доведете губернатора.

Базен се върна с Уошбърн, който изглеждаше така, сякаш не искаше обувките му за шестстотин долара да бъдат излагани на тукашния въздух, още по-малко да докосват дока. Когато приближи Кензит, той протегна ръка и включи чара си.

— Вие трябва да сте Доктора – каза с усмивка Уошбърн. – За мен е удоволствие да се срещна с вас.

— Не, не е – отвърна Кензит, без да обръща внимание на ръката. – Повиках ви и вие дойдохте. В тези отношения няма равновесие на силите. Свикнали сте да бъдете онзи, който дава нарежданията. Но не и в случая. Сега работите за мен.

Усмивката на Уошбърн изчезна, за да се смени с подигравателна физиономия.

— За какъв се мислиш бе, съсел дребен?

— Наричали са ме как ли не през живота ми, така че си спестете мъжкарските пози. Разполагам с видеозапис, на който убивате човек. Можете да си тръгнете сега и да бъдете осъден на смърт или доживотен затвор. Може да се опитате да ме убиете и Базен ще ви счупи врата, преди да стигнете до мен. Или можете да правите каквото ви казвам и да станете президент на Съединените щати. Избирайте.

Уошбърн погледна към Базен, после отново към Кензит и осъзна, че е напълно превъзхождан както физически, така и умствено. Презрителната му усмивка се стопи.

— Добре. Но защо ме доведохте на това затънтено място? То смърди в буквалния смисъл на думата.

— Така става, когато имате град с население три милиона души и без работеща канализация. На ваше място не бих плувал в пристанището. Ще се повозим на „Виктория“.

Кензит посочи бялата трийсетметрова яхта клас „Люрсен“ със сателитна чиния на предната палуба.

— На круиз ли отиваме? – попита Уошбърн.

— Първо ще ви покажа комплекса си. Място, което наричам Оз.

Устните на Уошбърн се извиха нагоре.

— Шегувате се.

— Дотук шеговито ли бях настроен?

Уошбърн вдигна ръце.

— Добре. Оз. Къде се намира това място?

— Няма да разберете, но ще ви го покажа, защото искам да повярвате, че мога да правя всичко, което казвам, че мога.

— И какво по-точно е това?

— Разполагам с революционно нова система за наблюдение. Система, която трябва да бъде видяна, за да се повярва в съществуването й. Нарича се „Сентинел“. Освен това искам да бъдете с мен, когато завършим най-важната си мисия благодарение на способностите на „Сентинел“. Дадохте ли на компанията си извинението, което ви казах?

Уошбърн кимна.

— Тук съм, за да видя как върви помощта ни след земетресението в Хаити.

— Добре. Това ще издържи на проверка. Не че някой ще заподозре, че имате нещо общо с онова, което ще се случи.

— И какво е то?

Кензит не обърна внимание на въпроса му.

— Кой стои на пътя ви за следващите президентски избори?

— Все още никой не е обявил намеренията си, но Джеймс Сандекер има преднина като вицепрезидент, ако възнамерява да седне на президентския стол. Да не искате да кажете, че имате нещо и за него?

— Не, той е противно чист. Но вие ще се нуждаете от предимство, за да спечелите първичните избори. Затова ще трябва да ви направим вицепрезидент.