Клайв Къслър - Пираня

— Идва – съобщи Хали. – Изкарвам транспондерите на екрана. – Появи се карта на Карибско море, на която се виждаха части от Куба, Бахамите и Хаити. Три червени символа на самолети северно от Куба бавно приближаваха към син, който се намираше северозападно от Хаити. – Синият е „Еър форс 2“, а червените са дроновете.

— Какао е станало с останалите? – зачуди се Хуан.

— Явно са се разбили, иначе щяхме да получаваме сигнал и от тях.

— Мърф – каза Хуан, – кажи ми, че можеш да изключиш дроновете.

Мърф се беше навел съсредоточено над конзолата си и не отговори.

— Мърф? – повика го отново Хуан след няколко секунди чакане.

Мърф най-сетне вдигна глава.

— Изглежда, че управлява единия ръчно, а другите два летят на автопилот.

— Можеш ли да прекъснеш сигнала?

— Не, нито мога да поема ръчното управление. А и без това нямам нужната конфигурация, за да ги управлявам. Възможно е обаче да препрограмирам автопилотите.

— Направи го. При сегашната им скорост разполагаме само с десет минути, преди да стигнат до „Еър форс 2“.

Мария Сандовал беше въведена в оперативния център и очите й се изцъклиха, когато видя високотехнологичния мостик.

— Кои сте вие? – благоговейно попита тя.

— Добрите, капитане – увери я Хуан, докато ставаше да я посрещне. – Имам нужда от помощта ти. В момента не мога да обясня какво става, но изглежда, че приятелката ти адмирал Руис ще се опита да ни потопи, и искам да знам къде е. Познаваш ли капитаните на товарните кораби „Маракайбо“ и „Валера“?

— Не на „Маракайбо“, но Едуардо Гарсия е капитан на „Валера“ – отвърна тя. – Срещала съм се с него на няколко пъти в Пуерто Кабело. Добър капитал е, макар че е малко странен.

— Много е важно да говорим с него. Ще те предам на Хали и той ще ти помогне да се свържеш с капитан Гарсия. По-добре е онова, за което ще го помолим, да дойде от човек, когото познава.

— Засякох приближаваща ракета! – извика Линда.

— Какво? Откъде?

— Идва откъм Ил дьо ла Гонав от юг. Корабът на Руис трябва да е от другата му страна. Радарът ни не виждаше нищо, докато ракетата не прелетя над острова.

Хуан изруга под нос. Руис прилагаше срещу него тактиката, която бе използвал той срещу нея с „Вашингтон“, като го разположи от другата страна на остров. Не можеше да отвърне на огъня със своя ракета, защото нямаше изглед към целта, докато тя очевидно виждаше ясно „Орегон“ благодарение на Кензит и „Сентинел“.

— Стрелец! Приготви се!

Мърф не вдигна глава, а продължи да трака свирепо на клавиатурата.

— Малко съм зает със спасяването на вицепрезидента.

— Макс, поеми оръжията.

Макс се втурна и зае обичайното място на Мърф при оръжейната станция. Ракетата вече правеше последния си подход на свръхзвукова скорост. Той натисна копчето да активира картечницата „Гатлинг“.

Използвайки същата технология като системата „Фаланкс“, шестцевната картечница се завъртя на пълна скорост и започна да бълва 20-милиметрови бронебойни куршуми със звука на моторна резачка, впила се в секвоя. Радарът в купола над оръжието, който много приличаше на робота R2-D2, се мъчеше да засече целта, но имаше проблеми при тази висока скорост.

Макс продължи да стреля, като включи и „Метал Сторм“, запращайки петстотин куршума за едно мигване на окото. Стената от волфрам най-сетне направи контакт на осемстотин метра от „Орегон“.

Основното тяло на ракетата се пръсна и се заби в морето, но едно доста голямо парче продължи да се премята към тях със свръхзвукова скорост. Метални фрагменти се забиха в корпуса на „Орегон”.

— Доклад за щетите – нареди Хуан.

Макс направи справка с външните камери.

— Няма пробив на корпуса, но изгубихме радара на картечницата. Зареждам „Метал Сторм“.

— Приближава втора ракета! – предупреди Линда. – Две минути до целта.

— Обръщам на сто и осемдесет градуса, за да използваме картечницата на десния борд – каза Хуан, докато завърташе „Орегон“. – Бъди готов с „Ексосет“, Макс.

— Първо ни трябва цел – възрази Макс. – Можем да улучим всеки съд от другата страна на острова, ако не разполагаме с точните координати на кораба, който стреля.

Хуан погледна към Мария, която се взираше втрещено в него, вдигнала телефона към ухото си.

— Побързай, моля те – каза й той.

Капитаните на „Маракайбо“ и „Валера“ подаваха отчаяни сигнали за изстрелващ ракети кораб до тях, когато втората „Клуб“ се понесе над острова, разделящ Руис от „Орегон“. По безсилието на противника Руис виждаше, че планът й да наеме кораби, които да плават до „Реина Азул“, е имал желания ефект. Кабрило нямаше куража да стреля слепешком към нея, когато на по-малко от километър от двете й страни имаше два товарни кораба с невинни екипажи. Въпреки огромния залог той бе твърде слаб, за да рискува и да потопи някой, който не участва в битката.