Клайв Къслър: Пираня

— Трябва да накараш пилота да обърне. Лорънс Кензит се кани да свали „Еър форс 2“ с отвлечените дронове.

— Боже мой – промълви Овърхолт. – Току-що получихме съобщение, че връзката с шестте дрона е прекъсната, докато летят към Бахамите за демонстрация по време на учението ЮНИТАС. Не са успели да се свържат и със съпровождащите самолети.

— Ако дроновете са модифицирани F-16, ще успеят да настигнат „Еър форс 2“, освен ако горивото им не свърши преди това.

— Няма да ми е лесно да убедя военните, че самолетът на вицепрезидента ще бъде свален от собствените им машини, но ще видя какво мога да направя.

Овърхолт затвори.

— Чу ли това, Ерик? – попита Хуан.

— Да, и мисля, че ще мога да помогна. Пращам идентификационните кодове на дроновете и на „Еър форс 2“ на Хали, за да можете да ги следите. Взех ги от дистанционния контролен панел на Кензит.

— Браво на теб.

— Записът на Троно може да покаже на Мърф как да деактивира връзката на Кензит с дроновете, ако успее да отгатне как точно ги контролира.

Хуан кимна на Мърф и му подхвърли телефона на Троно. Мърф го улови с една ръка и започна да сваля видеозаписа в компютърната система на кораба.

— Преди да затвориш, имам още една тревожна новина – каза Ерик.

— Давай – поклати глава Хуан. — И без това се чудим какво да правим.

— Намерих видеозапис с адмирал Руис, направен снощи.

— Къде?

— Не знам. Започва с изглед отгоре към три кораба, след което картината преминава на мостика. Руис говори с някого по телефона. Съдейки по надписа на мостика, корабът се казва „Реина Азул“. Мисля, че тя разговаря с Кензит, а той я гледа.

„Синята кралица“, помисли си Хуан.

— Можеш ли да ни пуснеш записа на разговора?

— Да, но се чува само какво казва Руис. Ето го.

Хуан веднага разпозна мрачния глас, който го беше заплашвал само седмица по-рано край бреговете на Венецуела. Думите й бяха прекъсвани от паузи, докато слушаше Кензит.

Изстрелват се от контейнер. Не. Дори „Орегон“ няма да може да ги избегне. Неслучайно ги наричат убийци на самолетоносачи… Не се безпокойте. Капитаните на „Маракайбо“ и „Валера“ мислят, че отиваме в Порт о Пренс да натоварим огромно количество цимент за Пуерто Кабело… През една фиктивна фирма. Нямат представа, че съм на борда… Хората ми прикрепиха бомби към корпусите им през нощта. Няма да има нито оцелели, нито свидетели… В такъв случай очаквам… Да, ще пристигнем навреме.

— Това е – каза Ерик.

— Лошо – изсумтя Мърф, докато гледаше записа на Троно. – Убийци на самолетоносачи е прякорът на руските противокорабни ракети ЗМ-54 „Клуб“. Много са трудни за сваляне, защото при последния подход към целта си се ускоряват до мах три и могат да маневрират, за да избегнат зашитите.

Нещата ставаха от лоши по-лоши.

— Картечниците могат ли да ги свалят? – попита Хуан.

— Ако извадим късмет, но не е сигурно. Ракетата „Клуб“ лети над три пъти по-бързо отнашите „Ексосет“. Ако питате мен, най-добрите ни изгледи са с „Метал Сторм“.

— А защо са другите два кораба? – зачуди се Макс.

— За по-сигурно ли?

Хуан кимна.

— Човешки щитове. Руис е наясно, че няма да атакуваме, освен ако не знаем кой точно кораб да потопим.

— Но ние ще разберем веднага щом стрелят. Ракетите оставят много пушек след себе си.

— Пропускаме нещо – промърмори Хуан. – Линда, следи на радара за конвой от три кораба. Стрелец, подготви системите за защита.

Мърф свали преградите, скриващи насочваните с радар картечници „Гатлинг“ и издигна на палубата платформата на „Метал Сторм“.

— Оръжията са в готовност.

Хуан се замисли за имената на другите два кораба, споменати от Руис. Маракайбо беше голямо езеро във Венецуела. Имаше логика Руис да кръсти товарните кораби с имена от страната си. Възможно бе Мария Сандовал да познава някого от капитаните, които служеха за отвличане на вниманието, без да го подозират. Нали беше казала, че венецуелските капитани поддържат тесни връзки помежду си.

— Хали – каза Хуан, – помоли капитан Сандовал да дойде в оперативния център.

— След страхотната контрабандистка история, с която я нахранихме ли? – изуми се Макс. – Няма да повярва, след като види с какво разполагаме тук.

— Имам чувството, че нямаме много време. Трябва да се обади по сателитния телефон. Ще я накараме да даде честна дума, че няма да се разприказва, ако от това ще се почувстваш по-добре.

Макс сви рамене.

— Това си е клетвена декларация, ако питате мен.