Клайв Къслър - Пираня

Базен взе гранатомета и заотстъпва бавно, но Хуан нямаше намерение да му позволява да се измъкне. Нямаше пряка видимост към него, но и не искаше да стреля. Базен му трябваше жив, за да му каже каква е мишената на Кензит.

Изчака го да се озове под един кристален сталактит, който висеше от тавана като полилей, и изпразни в него всичките си трийсет патрона, посипвайки Базен с остри парченца, които го порязаха на стотици места.

Базен пусна гранатомета, за да се предпази, но продължи да държи картечния пистолет, като стреляше слепешком в посоката на Хуан. По челото му течеше кръв и го заслепяваше. Когато пълнителят му свърши, Хуан се втурна към него.

Очакваше Троно да направи същото, но откъм тунела се разнесоха още изстрели. Някои от войниците на Базен явно му се притичваха на помощ и Троно отвърна на огъня, за да ги държи настрана, оставяйки председателя да се оправя сам с противника си.

Хуан се блъсна в Базен и го просна върху металната решетка. Хаитянинът се преви и Хуан го фрасна здравата в бъбреците.

Но беше забравил, че Базен знаеше за него повече от всеки друг негов противник.

Докато поемаше ударите, Базен сграбчи изкуствения крак на Хуан. Знаеше точно как е прикрепена бойната версия на протезата и дръпна закопчалките, които я придържаха към прасеца. Тя се освободи и Хуан падна. Успя да я отскубне от Базен, но сега преследването беше невъзможно.

Хаитянинът избърса кръвта от очите си, метна се към картечния пистолет и махна пълнителя. Преди Хуан да успее да отвори изкуствения си крак и да изваян колта, Базен спринтира през пещерата към най-близкото прикритие, за да презареди оръжието си.

Хуан стреля, за да му попречи да се скрие зад някоя колона. Стори му се, че успя да го рани в крака, когато Базен изтича в прохода, от който бяха дошли двамата с Троно.

Хуан чу характерното щракане на пълнител и забеляза, че сега самият той се намира под висящия кристал. Ако Базен опиташе същия трик и стреляше в тавана, щеше да бъде изложен на острите кристали.

Макар да искаше Базен жив, нямаше друг избор. Претърколи се и грабна гранатомета, надигна се на чуканчето си, прицели се в тунела и дръпна спусъка.

Реактивният снаряд излетя, оставяйки след себе си огнена диря, заби се в тавана и от него заваляха парчета. Когато димът се разсея, нямаше съмнение, че отворът на подводния проход е напълно затрупан. С Базен беше свършено.

Още докато дърпаше спусъка, Хуан си помисли, че стрелбата с РПГ може да доведе до срутване на тавана. Затаи дъх, когато много от огромните кристали затрепериха и се напукаха. Няколко парчета палнаха, после настъпи тишина.

Хуан побърза да закрепи крака си на място и се втурна да помогне на Троно да отблъсне останалите наемници, ала осъзна, че стрелбата е приключила.

Троно предпазливо се подаде зад колоната.

— Специална доставка за Хуан Кабрило! – извика Линк с плътния си баритон от тунела към циментовия завод. – Приготвили сме ви кутия шоколадови бонбони, ако не стреляте.

— Влизайте! – подкани ги Хуан. – Умираме от глад.

Линк излезе на светло и ченето му увисна до гърдите, когато видя „Сентинел“ и гигантските кристали на пещерата Оз.

— Сигурно и ние сме изглеждали така, когато дойдохме — каза Хуан на Троно.

— Не помня да съм го виждал изгубил дар слово – поклати глава Троно.

— Навън всичко под контрол ли е? – обърна се Хуан към Линк.

— Последните петима се предадоха, след като видяха как приятелчетата им заминаха. Пълна каша е. Базен е използвал шейсет души за копаенето на тунелите. Почти ги е уморил от глад. Линда събира цялата налична храна за тях. – Той махна зад себе си.

— Трябва да се видиш с един човек.

Появи се раздърпан, но горд хаитянин, воден от Еди. След като зяпна пещерата, той стисна здраво ръката на Хуан, когато ги представиха.

— Жак Дювал, заместник-началник на националната полиция на Хаити – каза той. – Доколкото разбрах, на вас трябва да благодаря за спасяването ни.

— Трябва да благодарите на целия екип – отвърна Хуан. – Не съм Самотният рейнджър. Но като се замисля, дори Самотният рейнджър не е сам. Особено когато Троно винаги е наоколо, за да му спасява кожата.

Дювал наклони объркано глава – не разбра американската алюзия.

— Къде е Ектор Базен?

Хуан посочи тоновете нападали камънаци в другия край на пещерата.

— Погребан е там.

Дювал кимна, едновременно със съжаление и с облекчение.

— Трябваше да се направи. Още веднъж благодаря. А сега трябва да вървя да поема командването на полицията, която си мисли, че идва да спасява Ектор.