Клайв Къслър - Пираня

Причината за подвеждането им бе, че никой от тях не си бе представял огромните размери на кристалите. Много от тях бяха колкото секвои – прекрасни, неравни диагонални стълбове с остри като ножове ръбове. Някои висяха от тавана, други стигаха чак до пода, а между тях бяха пръснати огромни купчини кристали, подобни на скални бонбони. Хуан се завъртя в кръг, зяпнал от великолепието на безбройните фасети.

Гюнтер Лутцен беше напълно прав. Сякаш наистина се бяха озовали в Изумрудения град на Оз.

Линк и Еди пълзяха петнайсет минути, за да излязат на позиция зад ъгъла непосредствено до циментовия завод. Двамата легнаха в една канавка на десетина метра от пътя. Линк положи гранатомета на корема си.

— Готов съм – каза той на Еди.

— И аз. – Еди се свърза с Линда. – Покажи им жертвения агнец.

— Идва към вас.

Прасето се засили от скривалището си и префуча покрай тях, превръщайки се в отлична мишена за бронетранспортьора и основното му оръдие. Веднага щом камионът ги подмина, монтираната зад решетката картечница затрещя, но куршумите й – както и се очакваше – отскочиха от бронята на ратела. Прасето направи рязък обратен завой на чакъла, когато 20-милиметровото оръдие откри огън. Камионът мина отново покрай Линк и Еди и почти се добра до скривалището си зад скалата, когато от задницата му забълва пушек. Прасето се отклони от пътя и изчезна по склона към езерото.

Това беше знак за бронетранспортьора да го подгони и той не ги разочарова. Командирът очевидно беше уверен, че е нанесъл смъртоносна рана, и искаше да потвърди попадението си.

Машината мина с рев покрай канавката на Линк и Еди и спря в началото на склона, а от разнебитеното Прасе продължаваше да бълва дим. Страничните врати се отвориха и четирима мъже с камуфлажни дрехи и каски скочиха навън, насочили автомати към камиона.

Линк и Еди излязоха от скривалището си и се втурнаха към тях.

— Хвърли оръжието! – извикаха и двамата на грубия креолски, на който ги беше научил Мак Ди по радиото.

Наемниците на Базен бяха или твърде смели, или твърде тъпи да осъзнаят, че са ги хванали по бели гащи. Те приклекнаха около бронетранспортьора и вдигнаха оръжията си за стрелба.

Не получиха второ предупреждение. Еди майсторски свали трима. Линк очисти четвъртия с пистолета си. Но водачът на машината така и не приемаше поражението. Той даде на заден и завъртя оръдието към тях.

Линк поклати глава на идиотията му. Прибра пистолета, вдигна гранатомета на рамо и дръпна спусъка, преди оръдието да застане на позицията. Противотанковият снаряд пръсна бронетранспортьора на парчета.

Линк захвърли празната тръба и ядосано изрита

чакъла.

— Дотук със „Завръщането на джедаите“ – промърмори той.

— Идеята си я биваше – каза Еди и се свърза с Линда. – Какви са пораженията по Прасето?

— Никакви – отвърна тя. — Благодарение на ужасното шофиране на Ерик изобщо не успяха да го улучат. Димната завеса подейства точно както предположихте.

Прасето изкачи брега. От дима вече нямаше и следа.

Двамата приближиха и провериха наемниците. И четиримата бяха мъртви.

Еди огледа най-едрото тяло и после Линк, сякаш ги сравняваше.

— Какви ги мисли коварният ти ум? – поинтересува се Линк.

— Че можеш да минеш за хаитянин от далеч.

— Може би, но вече си нямаме „Рател“.

— Но пък си имаме Прасето. Ами ако наемниците са го заловили и го карат към завода? Решат ли, че си един от тях, можем да доближим последния бронетранспортьор. На Прасето му остана една ракета.

Линк обмисли плана и кимна.

— Идеята ми харесва, но се нуждаем от нещо, за да се вържат наистина.

— От какво?

Линк взе радиостанцията на един от наемниците и започна да облича най-малко окървавената униформа.

— Ще трябва отново да прибегнем до езиковите познания на Мак Ди.

Базен се опита да се свърже с третия „Рател“, но в отговор чу единствено шум. Той надникна от скрития прозорец на главната сграда, но видя само димен стълб зад хълма.

Дори бронетранспортьорът да беше изгубен, това не променяше нещата. Ако Кабрило и хората му атакуваха, щяха да изложат на опасност живота на шейсет души. А и една фронтална атака бе равносилна и самоубийство, тъй като четвъртият „Рател“ и хората му бяха заели позиции отвън.

Иззад хълма се появи машина, но не беше липсващият бронетранспортьор, а камионът, наричан от Корпорацията Прасето. Базен се канеше да нареди на последния „Рател“ да открие огън, когато видя един от хората му да се подава през открития покрив, да размахва ръце и да крещи радостно. Други двама бяха в кабината и караха плячката си към циментовия завод.