Клайв Къслър - Пираня

Бронираният „Рател“ стреляше напосоки в дима с оръдието и картечниците си и куршумите се забиваха в земята и дърветата наоколо, така че Хуан и Троно отнесоха екипировката до самия бряг и я надянаха бързо, преди да бъдат застигнати от някой заблуден куршум.

Бяха готови за по-малко от две минути и влязоха във водата. Потопиха дрехите си в езерото, без да оставят нищо, което да разкрие къде са се дянали, и се плъзнаха във водата, метнали оръжията си на гръб.

Хуан беше доволен, че Линда бе разбрала кодираните му инструкции. По време на мисията в Индонезия се беше промъкнал в гробището за кораби Карамита, като се бе гмурнал под гигантската врата, през която минаваха търговските кораби, за да бъдат нелегално нарязани за скрап. Линда беше разбрала, че възнамерява да направи същото в циментовия завод, като влезе през потопения отвор на пещерата и стигне до неутринния телескоп от неохранявания заден вход.

Хуан поемаше голям риск с този метод на проникване. Откриването на отвора в езерото нямаше да е лесно, нито пък намирането на пътя през потопените зали до правилния проход към телескопа. Дори не знаеше дали ще има достатъчно кислород за цялото пътуване.

Всички шансове за успех зависеха от пълната изненада. Численото превъзходство на противника в пещерата щеше да е рецепта за катастрофа, а отстъплението щеше да е невъзможно.

При нормални обстоятелства откриването на отвора можеше да им отнеме дни, но Хуан използваше същото устройство, което им бе позволило да намерят кутиите с фотографските плаки. Той извади гаигеровия брояч и се спусна на дълбочина дванайсет метра, на която би трябвало да се намира и входът на пещерата. Надяваха се, че радиацията от вътрешността ще ги насочи в правилната посока.

Поради многото тиня видимостта бе не повече от шест метра, но мътната вода не позволяваше да бъдат забелязани от повърхността. Гайгеровият брояч, който беше настроен на максимална чувствителност, не засичаше нищо над обичайното ниво на фоновата радиация.

От фотографията Хуан беше сигурен, че пещерата се намира близо до циментовия завод, така че продължи да плува в същата посока, като държеше брояча напред и непрекъснато следеше и за най-малкото отклонение в показанията му.

Бяха преплували трийсетина метра, когато забеляза слаба промяна в показанията. Хуан спря и раздвижи брояча нагоре и надолу.

Отворът беше на три метра над тях. Той зарита към зейналата паст, осеяна с подобни на зъби камъни, и влезе в черната дупка, която би пропуснал, ако не беше детекторът за радиация. Даде знак на Троно 9 двамата включиха фенерите си, когато мракът ги погълна. Вече бяха минали десет от четирийсет и петте минути, определени за мисията.

Линк, който се криеше под един храст, изчака бронетранспортьора да приближи само на няколко метра. От това разстояние нямаше как да пропусне. Вдигна своето РПГ-7, така често виждано по новините от целия свят, и дръпна спусъка. Реактивният снаряд излетя от тръбата и попадна право в резервоара на бронираната машина, превръщайки я в огромно огнено кълбо.

— Един долу, още три за пържене – каза той и се просна отново по корем.

— Добър изстрел – похвали го Еди, докато се отдалечаваха пълзешком. – Макар че и баба ми нямаше да пропусне от това разстояние.

Линк спря да зареди металната тръба с единствения им останал снаряд.

— Не знаех, че баба ти има и медал за отлична стрелба от флота.

— О, много е талантлива – ухили се Еди.

Хукнаха към ниското хълмче под прикритието на някакви дървета и остатъците от дима и намериха едно плитко дере.

Към тях приближаваше втори „Рател“. Водачът явно беше видял новата им позиция и 20-милиметровите куршуми се забиваха в пръстта пред тях, като не им позволяваше да се надигнат и да стрелят с гранатомета.

— Не бихме отказали малко помощ – каза Еди в микрофона си. – Намираме се горе-долу там, където бронетранспортьорът оре с оръдието си.

— Виждам ви – отвърна Линда. – Действаме.

Секунди по-късно се чу пронизителен вой, след което изстреляната от Прасето ракета се заби в целта си и машината се разлетя на парчета. Две долу, оставаха още две.

В далечината се чу злобната стрелба на друго оръдие. Линк надигна глава и видя, че Прасето яде пердах.

Два куршума бяха разбили предното стъкло, а трети отнесе капака. Ерик даде пълна газ и инжектира азотен оксид в цилиндрите. Прасето полетя по пътя, докато куршумите разкъсваха дърветата от двете му страни, мина зад една издадена скала и намери убежище от атаката.