Клайв Къслър - Пираня

— Каква е преценката за числеността на противника – попита Ерик.

— Засега виждам най-малко десет души, но сградите са достатъчно големи, за да поберат цял полк. Как е Прасето?

Ерик направи справка с дистанционното и погледна часовника си.

Всичко е наред, но не мога едновременно да карам и да управлявам оръжията. Ако Хали и Мак Ди не се върнат скоро, ще трябва да редуваш наблюдаването на комплекса със стрелбата.

Зад тях изшумоля храст и за момент сърцето на Линда заби лудо. Тя рязко се обърна и вдигна автомата си.

— Чудех се защо ушите ни горяха, а то вие си говорите за нас подметна Мак Ди. Хали беше зад него.

Линда свали оръжието.

— Нагласихте ли пакета?

Мак Ди зае позиция до нея със снайперистката си пушка „Берета“ 50-и калибър.

— Сложихме го на място, където никой няма да го забележи, дори да е застанал отгоре му.

— Тракерът е активиран – каза Хали, докато лягаше на земята. – Председателят не би трябвало да има проблеми с намирането му.

Отдолу този хребет изглежда почти като от снимката на Лутцен – каза Мак Ди. – Като изключим оголването.

— При липсата на друго гориво местните са изсекли горите за огрев – изтъкна Линда. — Без дървета, които да задържат почвата, язовирът се е напълнил с тиня и електроцентралата изгубила мощност.

Все пак им е останало достатъчно електричество за циментовия завод.

— И за неутринния телескоп – добави Еди. Той огледа района през инфрачервения мерник. – Засичам силен топлинен източник в сградата до купола.

Линда насочи бинокъла си и видя какво имаше предвид Еди. На засилващата се светлина можеше да различи грубите отдушници, изрязани в покрива.

Там трябва да са резервните им генератори. Едва ли биха разчитали изцяло на захранване от електроцентралата, особено в това й състояние. Според ЦРУ турбините спирали за по няколко часа.

— Значи това е цел номер две, така ли? – попита Хали.

— Да. – Линда погледна часовника си. Точно седем сутринта.

Тя вдигна радиостанцията.

— Водно конче, тук Мармот. Каква е позицията ви?

— Тук Водно конче, Мармот – отвърна председателят през боботенето на перките на хеликоптера. – Движим се по график. Мисията започва.

— Разбрано, Водно конче. Пакетът е доставен.

— Разбрано. Ако не ни чуете четирийсет минути след кацането, прекратете мисията.

Това не само че беше много време, през което да отвличат вниманието на хората на Базен, но и в своята част на мисията председателят почти нямаше възможност за грешки. Линда погледна екипа си. Мак Ди леко поклати глава. Тя споделяше чувствата му, но беше и командващ офицер.

— Разбрано, Водно конче. – В Корпорацията се смяташе за лош знак да пожелаваш късмет на някого, така че Линда завърши с: – Приятен лов. Край.

— Добре, Ерик – каза тя. – Пусни фойерверките.

Той кимна на Хали, който беше готов със своето дистанционно и екрана си. Ерик бутна лостчето напред и камерата в предната част на Прасето се завъртя, докато не се насочи право в един от стълбовете на далекопровода.

— Цел първа – съобщи Хали и чукна дистанционното.

От Прасето излетя ракета и пръсна стълба на парчета. Кабелите паднаха сред дъжд от искри. Трясъкът долетя до тях няколко секунди по-късно.

— И светлината угасна – каза Хали.

Линда насочи бинокъла към циментовия завод. Светлините примигнаха за момент и отново светнаха. Малкото наемници, които виждаше, се мотаеха объркано.

— Продължи към следващата цел – нареди Линда.

Ерик бутна лостчето напред и осемстотинте коня на Прасето го подкараха с главоломна скорост. Линда погледна към пътя и видя машината да се появява зад хълма.

— Целта е прехваната – докладва Хали.

— Огън – заповяда Линда.

От люка на покрива на Прасето бяха изстреляни две мини, които описаха невидима дъга и паднаха върху сградата с дизеловите генератори. Цистерните за гориво явно също бяха вътре, защото първоначалният взрив на мините беше погълнат от последвалата експлозия.

Този път светлините угаснаха окончателно.

Наемници тичаха във всички посоки в търсене на нападателите. Картината не приличаше на контролиран хаос. А само на хаос.

Докато пожарът бушуваше, Линда долови доближаващото боботене на ротори. Хеликоптерът се понесе през езерото непосредствено над водата.

Когато стигна на няколкостотин метра от мястото за кацане, Линда каза:

— Огън по цел номер три.

— Превключвам на дим – отзова се Хали и пръстите му затанцуваха върху дистанционното. – Огън.