Клайв Къслър - Пираня

Базен можеше да живее като втори по сила човек в света. Засега.

— Ами захранването? – попита Кензит.

Базен мина покрай бръмчащия генератор, разположен в сградата, от която започваше тунелът.

— Дизеловите генератори са с пълни резервоари, акумулаторите са заредени. Всичко ще работи за операцията сутринта.

— След това затваряме.

— Колко време ще отнеме пускането на „Сентинел 2“?

— Вчерашните тестове бяха успешни, така че според мен ще заработи след по-малко от три месеца, след като изкопаем тунел до новата пещера. Ще докараме отново всички инженери, но този път те ще останат за постоянно.

— А копачите?

— Ти се справи добре с хаитяните. Сигурен съм, че ще намериш предостатъчно мексиканци да свършат работа. Не забравяй, пази „Сентинел“ в безопасност до девет сутринта. Тогава ще бъде изпълнена мисията по прехващането. – „Еър форс 2“ щеше да е почти директно над тях, преди да бъде свален от дроновете

— Какви са последните новини за плановете на Хуан Кабрило?

— Преструва се, че ще предприеме фронтална атака, но си мисля, че ще се опита да се промъкне тайно.

— Как?

Последва кратка пауза.

— Не знам. Разтовариха камион, който прилича на голяма цистерна за гориво. Отстрани има лого на някаква петролна компания. Ще ти пратя снимка, за да знаеш за какво да се оглеждаш.

— Къде са те сега?

— Следя Хуан Кабрило и „Орегон“, така че изгубих дирите на камиона. В него има само четирима души. Едва ли представляват заплаха.

Базен си заповяда да премълчи. Кензит разчиташе твърде много на свръхсилите си и това го правеше прекалено самоуверен. Базен пък знаеше, че врагът не бива да се подценява, особено ако е като екипа на „Орегон“, който беше надхитрил напълно и него, и хората му.

— Ще ти съобщя, когато Кабрило започне атаката си. Дотогава подготви хората си и защитните средства.

— Разбрано. Аз също имам някои изненади, благодарение на вашата приятелка адмирал Руис.

— Ще ти пращам новини като текст. Няма да се обаждам до началото на атаката на дроновете.

Кензит затвори.

Базен спря при следващата сграда. Дебелите стени бяха построени с цимент, произведен от самия завод. Той влезе вътре да провери двамата наемници, които стояха на пост в преддверието. Погледна през прозореца и видя жалките фигури на Дювал и останалите копачи. През процепите на вратата до носа му достигаше вонята на немити тела и на изпражнения от кофите, пръснати из помещението. Мъжете бяха в окаяна форма, тъй като през последните няколко дни получаваха само толкова храна и вода, колкото да останат живи. Дори Дювал нямаше сили за повече от кръвнишки поглед. Базен помнеше добре този поглед от детството им – Дювал го поглеждаше така всеки път, когато не му харесваше някоя постъпка на по-малкия му съквартирант.

Базен кимна удовлетворено. Лишенията бяха постигнали целта си. Тези мъже вече не представляваха заплаха, но нямаше да умрат, преди да бъдат вкарани в тунелите и затворени вътре, когато дойде време да взривят „Сентинел“. Копачите, създали първата версия на неутринния телескоп, щяха да загинат с него.

Направи едно последно посещение, преди да събере хората си, за да ги запознае с плановете за отбрана. Влезе под големия навес, под който се пълнеха бетонобъркачките. Тях отдавна ги нямаше и бяха заместени от четири южноафрикански леки бронетранспортьора „Рател“, ветерани от войната в Ангола. Беше ги осигурил Кензит благодарение на адмирал Даяна Руис и контрабандната й операция. Всяка от машините с шест колела беше въоръжена със скорострелно 20-милиметрово оръдие и две картечници.

Базен винаги бе смятал, че ще ги използва за първи път, когато влезе в Порт о Пренс да поеме управлението в планирания преврат. Сега трябваше да ги изпита срещу Хуан Кабрило и хората му, ако са достатъчно дръзки да опитат да атакуват. С нетърпение очакваше да види колко щети могат да нанесат бронебойните патрони.

Ухили се, когато си представи как Кабрило се взира в дулото точно преди да дръпне спусъка.

На Кензит му липсваха само пуканки. Да седнеш в станцията за наблюдение бе като да гледаш непредсказуемо риалити шоу с най-отворения край, създавано някога. И ако му станеше досадно, винаги можеше да смени канала. Точно в момента беше пуснал любимата си програма – „Шоуто на Хуан Кабрило“.

В момента Кабрило беше в заседателната си зала и разговаряше с четирима от хората си – Еди Сенг, Франклин Линкълн, Майк Троно и Гомес Адамс. Усилията на капитана да му попречи бяха наистина вдъхновени, но в крайна сметка щяха да бъдат сведени до нула, тъй като Кензит можеше просто да наблюдава обсъжданията и ходовете им в реално време.