Клайв Къслър - Пираня

— Започнете теста – нареди тя на капитана.

Той предаде заповедта и Руис насочи очи към сивия контейнер, завинтен на палубата. Приличаше на всеки друг търговски контейнер на борда, само че криеше в себе си изненада.

— Издигане до позиция за стрелба – съобщи глас по интеркома.

Горната част се вдигна и започнаха да се издигат четири зелени тръби, с дължина две трети от дължината на контейнера, монтирани върху хидравлична основа. Във всяка тръба имаше по една руска „ЗМ-54 Клуб-К“ ракета за борба с кораби с двеста и седемдесет килограмова бойна глава. Турбореактивният двигател й позволяваше да лети на не повече от десет метра над вълните, докато ме достигне на пет километра от целта си; тогава се включваше двигателят на твърдо гориво, който я засилваше със свръхзвукова скорост. Ракетата беше изключително трудна за избягване и сваляне, а Руис имаше цели четири такива.

Беше придобила ракетите, за да ги продаде на клетка на „Хизбула“, която възнамеряваше да удари израелски кораби. Едно от малкото оръжия, които Хуан Кабрило не бе успял да унищожи при рейда си.

В крайна сметка щеше да го прати на дъното на Карибско море.

— Докладвайте – каза тя, след като тръбите бяха издигнати в позиция за изстрелване, удобно скрити от контейнерите от двете страни.

— Всички системи функционират нормално – доложи ракетният офицер от малката контролна кабина в товарния контейнер. – Но насочващият радар е напълно зависим от корабните системи, адмирале, а те са прекалено груби за прехващане на целта, особено ако в района има много кораби. Ракетата ще трябва да намери целта си по време на полет, затова ще трябва да ги изстрелваме една по една.

— Какво? – извика тя. – Неприемливо!

— Съжалявам, адмирале – заекна офицерът, – но не сме много запознати с тази оръжейна система.

— Добре — изсумтя тя, кипнала от гняв. – В такъв случай ще се наложи да атакуваме, когато около „Орегон“ няма други кораби.

— Тъй вярно, адмирале.

— Добре. Приберете ги. – Тя се обърна към капитана. – Имате ли новини от ескортиращите кораби?

Той кимна.

— Ще се срещнем с тях в Канал де Конаве край Порт о Пренс. Знаят само, че трябва да плават с нас.

— Отлично. Когато заемем позиция за изстрелване, пригответе катера. Веднага щом „Орегон“ бъде потопен, ще напуснем „Реина Азул“ и спътниците. Докато някой проумее какво е станало, ще сме отлетели от Хаити. – Фалшивите паспорти щяха да са поредната мярка да заличат всички следи, които биха могли да отведат към тях.

Руис не можа да се сдържи и се усмихна – необичайно изражение, което определено изнерви капитана. Тя се наслаждаваше на иронията, че ще унищожи Хуан Кабрило и „Орегон“, като използва собствената му стелт тактика срещу него.

Докато Базен вървеше към изхода на подземния комплекс „Сентинел“, естествените варовикови стени с техните несъвършенства и неравности рязко се смениха с гладките заоблени повърхности на прокопани от човешка ръка тунели. Никога не би го признал пред когото и да било, но преходът винаги го караше да диша мъничко по-леко. Доколкото знаеха, лабиринтът от пещери продължаваше километри. Никой не си бе направил труда да ги изследва цялостно, след като беше открита пещерата Оз, и на Базен не му харесваше идеята да се изгуби в тази тъмна плетеница.

Флуоресцентните лампи бръмчаха на равни интервали в тунела. Дебел електрически кабел пълзеше по тавана, за да осигури захранване на телескопа. Основният източник на енергия бе водноелектрическата централа, но тя бе толкова ненадеждна, че се допълваше от дизелов генератор, инсталиран в една от пристройките, и от резервни акумулатори в самата пещера Оз, които можеха да захранват телескопа в продължение на повече от два часа, ако всички други източници излязат от строя.

Когато стигна достатъчно близо до изхода, за да хваща сигнал на телефона си, който бе свързан към интернет заради несъществуващите клетки в района, той набра номера на Кензит.

— Състояние? – беше единственият кратък поздрав.

— Инженерите казват, че няма и не виждат потенциални механични проблеми около „Сентинел“.

Макар че за построяването на телескопа беше докаран голям контингент инженери, за поддръжката му бяха оставени само неколцина. Останалите бяха върнати със завързани очи, както и бяха дошли тук, като оставиха всички хартиени и електронни документи, свързани с работата им. Базен знаеше, че Кензит възнамерява да използва отново уменията им, но всеки един от тях знаеше само малка част от целия дизайн и никой не познаваше софтуера, използван за работа с оборудването. Ако знаеха как работи телескопът, Базен отдавна щеше да ги е наел лично, да е убил Кензит и да е поел нещата в свои ръце. Вместо това се беше превърнал в негова вярна дясна ръка.