Клайв Къслър - Пираня

Бронираният „Рател“ не тръгна да го преследва, вероятно очакваше да попадне в засада веднага щом излезе на открито. Вместо това зачака на безопасно разстояние, насочил основното си оръжие към мястото, откъдето би трябвало да се появи Прасето.

Бяха в патова ситуация.

— Линда, как е бебчето на Макс? – попита Еди.

— Ще изпадне в истерия, когато види какво са му направили – отвърна тя. – Ерик казва, че системата за прицелване е извън строя. Може да стреля с минохвъргачката, но слепешком. Остана една ракета и предостатъчно муниции за картечниците, но трийсети калибър не може да пробие бронята на „Рател“. Ерик може да стреля с тях, но трябва да се покаже, за да може да се прицели през камерите.

— Не звучи добре. Може би трябва…

— Задръж – прекъсна го Линда. – Нещо се случва.

Димът се разсейваше и Линк различи централната част на циментовия завод. Вдигна бинокъла си и видя как въоръжени наемници извеждат с ритници и блъскане десетки измъчени мъже в окъсани дрехи от една сграда и ги нареждат в две редици пред завода. Доколкото можеше да прецени, бяха около шейсет. Четвъртата бронирана машина зае позиция зад тях.

— Кои са тези? – промърмори под нос Линк.

— Събрани насила работници – каза Еди. – Повярвай ми, познавам ги, когато ги видя. – Линк знаеше, че това не е преувеличение, защото Еди беше изпитал на собствения си гръб какво е принудителен труд.

Високоговорителите на завода изпращяха.

— Линда Рос — разнесе се глас с креолски акцент, който вероятно беше на Ектор Базен. – Знаеш кой съм. А аз знам къде сте ти и хората ти.

Еди и Линк се спогледаха. Кензит навярно беше забелязал Линда с неутринния си телескоп.

— Атаката ви е напразна. Кажи на Кабрило и хората му да прекратят безсмисленото представление.

— Поне не знае къде са останалите от екипа – отбеляза Линк.

— Обадих се на хаитянската полиция – продължи Базен. – След двайсет минути тук ще пристигнат още сто души. Махнете се веднага или ще бъдете избити. Ако опитате да продължите атаката си, ще се наложи да минете през тези невинни хора.

— Можем ли да го свалим? – попита Еди.

— Не – отвърна Линда. – Мак Ди не го вижда. Базен не се е показал.

— Махнете се веднага или ще умрете – повтори Базен. Ново изпращяване отбеляза края на изказването му.

— Трябва да спечелим повече време за председателя – каза Линк.

— Не мисля, че онази част с полицията беше блъф – изтъкна Еди. – Спокойно може да държи цял батальон на заплата. Не виждам много възможности за нас, освен ако не успеем да влезем по някакъв начин, но храсталаците свършват много преди територията на завода.

Линк погледна неподвижния „Рател“.

Кензит не знае къде сме ние, нали?

Еди го погледна намръщено.

— Май не.

В такъв случай можем да се промъкнем в циментовия завод, ако успеем да влезем в онзи „Рател“

Еди стрелна с поглед бронираната машина и внезапно му просветна.

— „Завръщането на джедаите“?

— Именно. Когато Чюи и Хан овладяха канонерката и подлъгаха командира на базата да излезе. Ако успеем да влезем вътре, можем да направим същото. Да стигнем до тях, да видим сметката на другия „Рател“, преди да са се усетили, и да попилеем останалите с голямото гадно оръдие.

— Идеята ми харесва – кимна Еди. – Остава само да измислим как да стигнем до него, без да ни забележат.

— Може пък да го накараме да дойде при нас – подхвърли Линк и включи радиостанцията си. – Линда, не казвай нищо. Чухме Базен и имаме план. Надявам се, че си гледала „Завръщането на джедаите“.

Хуан и Троно продължаваха напред, а показанията на гайгеровия брояч се засилваха – далеч под опасните нива, но достатъчно, за да ги насочват в правилната посока. Въпреки това се натъкваха на слепи тунели и прекалено тесни проходи, и им се налагаше да се връщат, което значително намаляваше оставащото им време. Ако не обърнеха скоро назад, нямаше да им остане достатъчно въздух. Това бе причината изследването на подводни пещери да е един от най-опасните спортове на света.

Стигнаха един въздушен джоб и изплуваха. Свободното място едва стигаше да подадат главите си над повърхността.

— Как си с въздуха? – попита Хуан.

— Почти преполовен.

— И при мен е така. Радиацията се засилва, но не мога да кажа колко още ни остава. Поне се издигаме. Ако не стигнем до повърхността през следващите пет минути, връщаш се.

— Искаш да кажеш, връщаме се.

— Кензит е планирал нещо за днес, така че трябва да се доберем до телескопа му, преди да се е случило.