Клайв Къслър - Пираня

— Ще ви послушат ви?

— Какъв избор имат? Вече няма кой друг да ги командва.

Той се обърна и се отдалечи.

— Корав тип — отбеляза Хуан.

— Освен малко вода, не поиска нищо за себе си, само за хората – каза Еди.

Хуан кимна. И той би постъпил по същия начин. Лидери от този тип в крайна сметка обикновено побеждаваха такива като Базен.

— Доведете веднага Ерик – нареди той. – Имаме друг проблем.

Две минути по-късно Линк и Еди бяха отвън, а Ерик бе седнал при конзолата на „Сентинел“ и се опитваше да отгатне как да спре програмата за самоунищожение. Броячът показваше, че им остават петдесет и три минути.

— Можеш ли да я изключиш? – попита Хуан.

Ерик поклати глава.

— Страх ме е да опитам. Кензит може да я е нагласил да гръмне, ако се въведе погрешен код.

— АМИ ако дръпнем шалтера?

— Не става. Външното захранване вече го няма и изглежда, че резервните батерии са неразривна част от машината. Всеки опит за изключването на захранването може също да задейства бомбата. Боя се, че няма как да предотвратим експлозията.

Хуан прокара пръсти през косата си, раздразнен от липсата на възможности.

— Техниците споменаха, че Кензит щял да свали нещо. Трябва да се сетим какво и как ще го направи.

— Е, самоунищожаването е на независима система – отбеляза Ерик. – Може би ще успеем да видим какви ги върши Кензит? – Той се обърна към мястото, от което Хуан му бе казал, че е видял отдалечената работна станция на Кензит.

Хуан поклати глава.

— Вече опитахме. Кензит ни изключи.

— Можеш ли да опишеш какво направиха техниците?

— Не е нужно – каза Хуан и махна на Троно да приближи. – Покажи му какво засне.

Троно пусна видеото. След една минута Ерик го спря и чукна един клавиш. Черният екран внезапно оживя и отново показа как Кензит говори, но този път отзад напред.

Хуан стисна рамото му.

— Добра работа.

— Забелязах на записа, че техникът натиска копчето за възпроизвеждане — обясни Ерик. – В реда на нещата е да има други команди за запис. Като се има предвид, че Кензит е в състояние да наблюдава само едно място в даден момент, изглежда логично да е предвидил система за запис на всичко, което е гледал, за да може да прегледа отново записа, ако случайно е пропуснал нещо в реално време. Може и да не виждаме какво гледа „Сентинел“ в момента, но можем да видим какво е гледал в миналото.

— Пак е по-добре от нищо. Продължавай назад, докато не видиш нещо друго, освен нас.

Ерик пусна бързо залиса назад. Минаха през двубоя между Прасето и бронетранспортьора. Линда и екипа й на хълма над циментовия завод, кацането на хеликоптера и така нататък. После той забави възпроизвеждането, когато на екрана се появи самолет на яркосиния фон на небето.

Кръвта на Хуан се смрази. Боядисаният в бяло и синьо „Боинг 747“ се разпознаваше моментално. Върху фюзелажа му беше изписано:

СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.

Той грабна телефона на Троно и се втурна към тунела.

— Останете колкото се може повече тук и разберете какво е гледал Кензит – извика им през рамо.

Не изчака отговор. Почти беше излязъл от тунела, когато най-сетне хвана сигнал и извика на Гомес незабавно да го вземе и колкото се може по-бързо да го откара до „Орегон“.

Имаше яхта за потопяване.

Кензит беше потресен от нахлуването в пещерата и неспособността да се свърже с някого и комплекса, включително и с Базен, но имаше мисия за изпълняване. Поне си беше върнал контрола над „Сентинел“ – докато той не се самоунищожи след по-малко от трийсет минути. Но след като Браян Уошбърн станеше вицепрезидент, щеше да има силен съюзник в правителството, който да го защитава, докато построи „Сентинел 2“.

Без да бъде засечен от водачите в базата „Тиндал“, той бе поел командването на дроновете QF-16 преди час; двата пилотирани F-15 ги следваха в близка формация, докато приближаваха Бахамите. Вече беше време да ги насочи към „Еър форс 2“.

Изключи картината и показанията от шестте дрона към базата. Искаше му се да можеше да види лицата на изгубилите връзката пилоти, но не можеше да откъсва вниманието си от дроновете. Виртуалната камера в момента се носеше на около половин километър зад последния самолет. Осемте машини летяха в стегната V-образна формация, само на няколко десетки метра един от друг.

Със сигурност в момента от базата се свързваха с пилотите на изтребителите, които ги уверяваха, че не виждат никаква промяна в полета и че вероятно става дума за повреда в комуникациите.