Клайв Къслър: Пираня

— Уф – изпъшка Макс и демонстративно избърса чедо. – Вторият „Гахлинг” остана само с трийсет патрона. Съмнявам се, че ще успеем да свалим още една ракета.

— Време до целта на „Ексосет“?

— Не съм сигурна – отвърна Линда. – В момента е над острова и не я виждаме на радара.

— Мария – спокойно каза Хуан, – би ли попитала капитан Гарсия дали вижда ракетата ни?

Когато видя „Орегон“ да изстрелва ракетата си, Руис реши, че Кабрило прави последно усилие да свали третия й „Клуб“ и че се е провалил, щом двете ракети се разминаха.

След като ракетата пресече южния бряг на острова и можеше да я разгледа по-добре, Руис я разпозна „Ексосет“.

Беше сгрешила в преценката си за Кабрило. В отчаянието си той бе стрелял напосоки с надеждата, че по някаква случайност ще порази кораба й. А вместо това ракетата се носеше право към „Валера“ Руис мислено се потупа по гърба за решението си да вземе допълнителните кораби като примамки и се приготви да нареди изстрелването на последната ракета, за да довърши „Орегон“.

Нагласата й се промени мнението си само за един ужасен миг. Водена от някаква невидима ръка, ракетата внезапно промени курса си и се насочи право към „Реина Азул“.

Капитанът започна да дава заповеди за маневриране, но Руис знаеше, че това е безсмислено. Лишен от защитни системи, „Реина Азул“ спокойно можеше да има изрисувана мишена на борда си.

Ракетата улучи кораба в средата, като проби гигантска дупка в корпуса. Руис може би щеше да оцелее и да се добере до лодката, ако не бяха експлозивите, които бяха поставени по нейна заповед навсякъде по кораба. Корабът се разтърси, когато те започнаха да се взривяват един след друг.

Последната емоция на Руис беше смес от ярост и завист, че се е оказала вторият най-добър тактик в двубой, който би трябвало да й донесе сигурна победа. След това четвъртият „Клуб“ се взриви в контейнера, изпарявайки мостика и всички на него.

Мария рязко свали слушалката си, сякаш беше чула оглушителен гръм и сърцето на Хуан спря за момент при мисълта, че ракетата може да е поразила погрешната цел. После тя вдигна отново слушалката и попита колебливо:

— Капитан Гарсия, там ли сте?

След един напрегнат момент подскочи и изкрещя от радост.

— Гарсия казва, че е било прямо попадение! „Реина Азул“ се е пръснал на парчета и вече потъва. Той и капитанът на „Маракайбо“ ще потърсят оцелели, но не очаква да открият нито един.

Хуан въздъхна с облекчение, но още не беше готов да празнува.

Мърф, остават ти три минути.

— Колкото по-близо е крайният срок, толкова по-добър ставам небрежно и същевременно напрегнато отвърна той. – И voilá!

На големия екран до картата се появиха картини от две камери. И двете показваха синьо небе и носещи се отдолу облаци.

— Това картини от дроновете ли са? – попита Хуан.

— От онези, които контролирам. Кензит контролира един, но аз държа автопилотите на другите два. Номерът е, че той не го знае. Но въпреки това на ръчно управление QF-16 е много маневрен. Бих изгубил стопроцентово при пряк двубой. Така че въпросът е как да се сблъскам с неговия дрон, преди да е свалил „Еър форс 2“.

Хуан погледна картата, показваща как дроновете приближават вицепрезидентския самолет североизточно от Куба, и забеляза, че те се намират близо до мястото на Кензит. Вероятно с нетърпение очакваше да види как „Еър форс 2“ пада недалеч от яхтата му.

— Да опитаме двоен подход. Ако единият не сработи, другият може и да успее. Мислиш ли, че ще забележи лека промяна в курса на някой от дроновете, които не контролира?

Мърф потърка замислено брадичката си.

— Вероятно не. Особено ако вниманието му е насочено към нещо друго.

— Тогава програмирай един от дроновете за постепенно приближаване, с една педя на секунда. Когато

Кензит осъзнае какво става, дроновете вече ще се сблъскат.

— Това ми хареса. Какво ще му отвлече вниманието?

Хуан се усмихна.

— Ще накараме другия дрон внезапно да пикира. Програмирай го да се насочи към координатите, които получаваме от Ерик.

Мърф погледна картата и когато се обърна, усмивката му беше по-широка и от тази на Хуан, докато вкарваше с удоволствие данните.

— Не се облягай на стола ми – сопна се Кензит на Уошбърн с тон, който при нормални обстоятелства не би използвал към човек, на когото е писано да стане президент на Съединените щати. Не му пукаше обаче. Бившият губернатор непрекъснато буташе стола му и му пречеше да се съсредоточи. Кензит започваше да съжалява, че е взел Уошбърн да гледа окончателното унищожаване на „Еър форс 2“.