Клайв Къслър: Пираня

Хуан видя как двама бели мъже изскачат на палубата, която изпълваше екрана. И двамата зяпнаха невярващо носещия се към тях самолет и Хуан разпозна изуменото и измъчено лице на Кензит миг преди екранът да потъмнее.

Мърф скочи на крака, вдигна тържествуващо ръце и изкрещя:

— Тъчдаун!

— Нали си давате сметка, че току-що изгубихме всички шансове да разберем как всъщност работи „Сентинел“ – каза Макс. Дневникът на Лутцен е унищожен.

Хуан сви рамене.

— По-добре така, отколкото Кензит да се измъкне и да го продаде на онзи, който предложи най-висока сума. И като стана дума за това… Хали, остават две минути до самоунищожението на „Сентинел“. Кажи на Ерик да се маха от пещерата.

— Той ми каза, че прави снимки на машините – отвърна Хали.

— Не ми пука. Имал е достатъчно време. Не искам да е наблизо, когато онова нещо гръмне. Нека Еди и Линк да извлекат Стоуни навън, ако се наложи.

Хали се усмихна.

— Може пък да им кажа да го направят при всички обстоятелства.

Докато Хали се свързваше, Хуан щракна сребърната запалка, оставена му от Морис на дръжката на стола, и запали заслужената си пура.

Ектор Базен дойде на себе си от грохота, който разтърси цялото му тяло. Когато всичко утихна, той седна, разтърка изтерзаната си от болка глава и се запита колко ли време е лежал в безсъзнание. Ръцете и лицето му бяха покрити със засъхнала кръв, което означаваше, че е бил доста дълго в несвяст. Отвори очи, но видя единствено мрак.

Отначало си помисли, че сътресението е било толкова силно, та е ослепял. Трескаво затършува в джоба си, докато не намери кибрита. Имаше само две клечки.

Драсна едната и откри, че зрението му все още е нормално. Намираше се в пещера и споменът как се е озовал тук внезапно го връхлетя. Носещият се към него реактивен снаряд. Взривът. Лавината от камъни. После нищо.

Изправи се с мъка и видя, че целият отвор на пещерата е затрупан с камъни, за чисто разчистване петима души трябваше да се трудят дни наред.

Ужасът го сграбчи, когато осъзна, че събудилият го грохот е бил от самоунищожението на „Сентинел“. Часовникът му потвърди догадката. Дори да можеше да се измъкне в тази посока, щеше да бъде облъчен със смъртоносна доза радиация в мига, в който стъпи в залата.

Залитна назад от купчината камъни. Кибритената клечка опари пръстите му и той я пусна. В паниката си запали и последната, после осъзна грешката си и запали самата кутия, за да спечели още няколко секунди безценна светлина.

Беше попаднал в най-лошия си кошмар. Лабиринтът от проходи сигурно продължаваше километри. Дори със светлина щяха да изминат дни, за да намери пътя, по който беше влязъл Хуан Кабрило.

Обърна се и тръгна с олюляване в противоположната посока с отчаяната надежда да открие път или оставени знаци. Не измина и шест метра, когато се препъна в един сталагмит и се просна по лице. Кибритената кутия излетя от ръката му и изгасна.

Мракът бе толкова пълен, че само секунда по-късно Базен усети как пипалата на безумието плъзват в ума му. Щеше да прекара последните няколко дни от живота си затворен в собствената си гробница, без надежда да се измъкне или да бъде спасен.

Само гласът му можеше да му прави компания и Базен направи единственото, което успя да измисли.

Запищя.

Една седмица по-късно

Мексико

Хуан плуваше спокойно в подводната пещера, в която двамата с Макс бяха влезли през един сеноте – широк естествен кладенец, пълен с вода. Щатът Кинтина Ро на полуостров Юкатан беше така богат на подобни ями, че те бяха каталогизирани в онлайн база данни. Този сеноте обаче не бе отбелязан никъде. Доколкото Хуан знаеше, двамата с Макс бяха първите, дръзнали да го изследват.

Според насочващия компютър, който Хуан беше взел със себе си, не им оставаше още много път. Хвърли поглед назад и видя Макс да плува с широко отворени очи, зяпнал слепите пещерни риби албиноси. Очевидно се чувстваше извън зоната си на комфорт. Или може би причината беше в неопрена, опънат до скъсване от шкембето му. Така или иначе, наложи се да поговори с него, за да го убеди да се присъедини към гмуркането.

На самия Макс му се искаше да беше останал на „Орегон“, за да завърши поправката на оръжейните системи. Пораженията по корпуса, радара на картечницата и „Метал Сторм“ не бяха толкова големи, колкото изглеждаха отначало, така че Хуан успя да го убеди, че екипажът ще мине и без него и ще се справи с работата, преди да слезе за дългоочакваната почивка на брега.