Клайв Къслър - Пираня

— Какво повече от това може да има?

Кензит въздъхна. Може би не трябваше да се изненадва толкова на подобно ограничено мислене.

— В нашата епоха една страна не може да постигне всичко сама. Помислете си какво ще мога да направя, когато поема контрол над Русия, Китай и Европейския съюз.

— Вие? Ами аз?

Кензит поклати глава.

— Още не разбирате, нали? Аз съм единствената неотменима част от уравнението. Аз съм единственият, който знае как да построи неутринния телескоп. А вие виждате само първата фаза. Засега мога да наблюдавам само едно място в даден момент – определен недостатък, който скоро ще поправя. Открих втора пещера, която е още по-голяма от Оз, и вече купих земята на километри около нея. След като там бъде построена втората фаза, ще имам достъп до десет места едновременно. С развитието на софтуера за предаване в реално време ще бъда в състояние да научавам тайни, които дори Националната агенция за сигурност няма да може да ви предостави, когато станете президент.

— И смятате да ме направите президент по този начин? – Уошбърн най-сетне започна да проумява възможностите.

— Ще знаете всяка замислена стъпка на противниците си, всяка тайна, която биха искали да запазят, всеки скандал, който се мъчат да потулят. Ще можете да предвиждате всеки техен ход. Или по-скоро аз ще мога и ще ви съобщавам. Така че дори не помисляйте да ме предадете и забравете всякакви погрешни идеи, че бихте могли да направите каквото и да било без мен. Защото тогава ще намеря човек, който разбира, че аз съм онзи, който определя правилата отсега нататък.

Уошбърн преглътна с мъка и кимна. Разбираше. Кензит не се съмняваше, че той ще прави онова, което му се каже.

— Казахте, че първата ви стъпка ще бъде да свалите „Еър форс 2“. Как по-точно ще го направите?

Кензит насочи телескопа към военновъздушната база „Тиндал“ във Флорида и на екрана се появиха дроновете QF-16 с оранжевите върхове на крилете. После се прехвърли в контролната зала на пилотите им.

— Това са модифицирани F-16 със същите способности като нормалните изтребители. Преди няколко дни направих тест. Мога да поема управлението на всеки самолет, като възпроизведа кодираните честоти, използвани от сателитите за връзка между тях и контролната база. Пилотите така и не разбраха, че нещо не е наред, дори когато опитах лека маневра, за да се уверя, че държа контрола.

— И можете да управлявате тези дронове?

Кензит кимна.

— А те дори няма да се усетят, защото мога да подменя данните на уредите и камерите. В момента „Еър форс 2“ чака на пистата в Рио де Жанейро, след като откара вицепрезидента на търговска конференция на страните от Южна Америка. След два дни той ще отлети обратно за Вашингтон. В същото време тази ескадрила от шест QF-16 ще лети за учението ЮНИТАС на Бахамите за демонстрация. Аз ще поема контрола върху тях и ще пресрещна „Еър форс 2“ над Хаити.

Уошбърн се наведе напред. Вече беше повече очарован, отколкото ужасен от идеята да убие, за да постигне целта си.

— Разбирам. Ще свалите самолета с ракетите на дроновете.

— Разбира се, че не – заяви Кензит и замълча за по-драматичен ефект. – Дроновете няма да носят никакви ракети. Ще ги забия направо в самолета на вицепрезидента Сандекер.

Беше почти полунощ, когато Хуан и Ерик се срещнаха с „Орегон“ в Сан Хуан, Пуерто Рико. Хуан се почувства горд от съобразителния си екип, докато четеше доклада за събитията в Сен Пиер. „Орегон“ беше отплавал от Мартиника, след като Макс и екипажът дадоха показания пред местните власти, а пътниците от подводницата потвърдиха, че хората на кораба съвсем случайно са се оказали на подходящото място и в точното време, за да спасят благодарните заложници. Когато пое отново командването, Хуан направи основателно предположение накъде ще ги отведат данните от „Рорайма“ и нареди да се насочат на запад.

Той и другите старши офицери бяха спали по време на пътуванията си, така че свика късна среща в заседателната зала, за да планират следващия си ход. По пътя се отби в каютата на Мария Сандовал. Тя отвори вратата, облечена в копринена пижама, заета й от Джулия Хъксли. Хуан си помисли, че й отива много, но не коментира.

— Благодаря, че идвате да ме видите, капитан Кабрило.

Хуан се облегна на вратата, давайки да се разбере, че визитата ще е кратка.

— Добре ли се отнасят с теб?

— Във всяко едно отношение. Удобствата ви са невероятни. Иска ми се да ги имах и на моя кораб.