Клайв Къслър - Пираня

Тя продължи със следващата снимка. На нея се виждаха вградени в скала кристали, чиито страни отразяваха светкавицата на фотоапарата. Изображението бе нарушено от пукнатина през средата.

— Приличат ми на геоди – каза Ерик.

— Да – съгласи се Мърф, – но на снимката няма нищо друго и не можем да кажем какви са размерите им. Кристалите обаче не са прозрачни като кварцовите в типична геода. Изглеждат по-тъмни. Възможно е да е аметист.

— Може и да са зелени. В дисертацията на Лутцен се споменава, че методът му за засичане ще зависи от кристали от селен, мед и уран, а медните включения им придават зелен оттенък. Уранът може да обясни и радиоактивността на плаките.

— Може да е колекционирал скъпоценни камъни – предположи Линк. – Каквито и да са, тези кристали може да са още в „Рорайма“. Не че ми се иска да се връщам и да ги търся.

Линда показа третата плака. И тя имаше пукнатина, която разделяше пещерна зала, пълна със сталактити и сталагмити. В далечината се виждаше тунел, който изчезваше в мрака.

Хуан почувства лъч надежда.

— Сега вече стигаме донякъде. Тази снимка стеснява значително търсенето ни.

— Защо? – попита Хали.

— Защото подобни пещери се образуват само в определени варовикови терени, известни като карстови. Това изключва Мартиника и другите вулканични острови.

Линда кимна.

— Хуан е прав. Проблемът е, че пак ни остават още много територии за претърсване. Дори да се ограничим с Карибско море, мястото може да е навсякъде, от Пуерто Рико до Мексико и Флорида.

— Мисля, че най-вероятно става дума за Хаити – заяви Хуан. – Не забравяйте, че ватманът любител Ектор Базен е оттам.

— Последната плака може би ще потвърди това – каза Линда.

Снимката показваше тропически пейзаж с хребети, хълмове и долини, покрити с джунгла. На преден план се виждаше същият мъж, този път усмихнат до уши, наперено стъпил с единия си крак върху камък. Той сочеше плитката клисура зад себе си, където зееше входът на пещера. По дъното на клисурата течеше река.

— Не искам да помрачавам ентусиазма – попита Хуан, – но как точно ни помага тази снимка? Виждам някакъв вход на пещера и нищо, което да ми подскаже къде се намира той.

— Хребетът на заден план – посочи Мърф. – Виждаш ли характерното очертание? Имайки предвид височината на Лутцен – ако това наистина е той, – определена по снимката пред „Рорайма“, чиито размери са ни известни, пресметнах колко далеч е хребетът. Разстоянието не е съвсем точно, но достатъчно, за да направя сравнение с топографската ни карта – нали се сещаш, онази от Националната разузнавателна служба, която е с десетина пъти по-висока резолюция от картите на Националната агенция на океанските и атмосферните изследвания.

— Извинявай, че се усъмних в теб – каза Хуан. – Колко време ще отнеме?

— Програмата работи от няколко часа и би трябвало всеки момент да ни даде списък с възможните места. О, освен това реших да започна с Хаити. Ако не намерим следи там, ще ни е нужно много повече време, докато претърсим Доминиканската република, Куба и Мексико. Поне Флорида отпада, защото е равна като тепсия.

— Добре. След като разберем къде да търсим, ще измислим план. Не забравяйте, че ни остава само ден, преди Кензит да вкара в играта онова, което щяло да промени света. Подходът ни обаче ще бъде труден заради неутринния телескоп, който е създал той според Ерик.

— Кой измисли това име? – попита Мърф.

— Аз – отвърна Ерик. – Макар че съществуването на неутриното е било предположено за първи път от Волфганг Паули през 1930 година, частицата, която Лутцен описва в дисертацията си много по-рано, несъмнено е същата. Просто не е имал име за нея.

— Да, да, името е страхотно – съгласи се Линк. – Как действа?

— Доколкото мога да кажа, Лутцен е предположил, че засеченото неутрино може да се използва по такъв начин, че да пресъздаде състоянието на мястото, през което е минало.

— Като рентгенов лъч ли?

— Да, но далеч по-добре. Технологията би могла да ти покаже буквално всяка точка на земята. И не само това, ами можеш да чуваш и какво става на въпросното място, защото улавя и въздушните молекули, които пренасят звука.

— Само си помислете какво би направила Националната агенция за сигурност с подобна технология – вметна Мърф. – Сбогом, тайни.

— И си мислите, че Кензит е създал това нещо? – насмешливо попита Линк. – Телескоп, който може да вижда през стени? И по целия свят? Да не би да е разгадал и кода на свръхсветлинния двигател?