Клайв Къслър - Пираня

Ако помещението беше празно, Уошбърн сигурно нямаше да се изуми толкова. Ала Кензит беше предвидил избора му и знаеше, че тази сутрин президентът има среща със старшите си съветници.

— Този закон за фермите ни причинява какви ли не проблеми със социологическите проучвания, господин президент – каза началникът на щаба му. – Не можем да съкратим субсидиите толкова, колкото настоява Сенатът, освен ако не искаме партията ни да бъде разпердушинена на следващите избори.

— Нека Сандекер се оправя с това – отвърна президентът. Изглеждаше спокоен както винаги, разположил се удобно на стола си с чаша кафе в едната ръка и листа в другата, с очила на носа. – Ще се върне от Бразилия след два дни.

— Мислите ли, че вицепрезидентът ще успее да ги убеди?

— Сандекер е умен тип. Ако той не успее да ги убеди, със сигурност няма да послушат мен. Добре, какъв е дневният ред на военния брифинг днес?

Началникът на Генералния щаб седна по-напред

в стола си.

— Тази сутрин е имало нов терористичен атентат в Северен Пакистан. Шестима убити, двайсет ранени. Северна Корея вкарва хиляди войници в демилитаризираната зона, но смятаме, че това е само планирано подсилване на дивизията им. А на Бахамите започна учението ЮНИТАС. Кубинците и венецуелците изпращат свои наблюдаващи кораби, но не очакваме никакви проблеми.

— Добре. А пътуването до Калифорния следващата седмица…

Кензит изключи звука.

— Доволен ли сте?

Ако ченето на Уошбърн увиснеше още съвсем мъничко, той съвсем спокойно би могъл да лапне щраусово яйце.

— Нима нямат представа, че ги наблюдаваме?

— Никаква.

— И можете да гледате навсякъде, където поискате?

Кензит се ухили.

— Вече разгледах някои от най-секретните комплекси на света – НОРАД, Зона 51, Кремъл, тайните архиви на Ватикана, щабквартирата на НАТО, Форт Нокс. Искате ли да научите тайната формула на „Кока-Кола“?

— Как… как го правите?

Кензит се замисли за момент доколко ще му се наложи да опрости обяснението, за да бъде разбрано от такъв тъпак.

— Нарича се неутринен телескоп. Аз го наричах квантов приемник, но наименованието на Ерик Стоун ми харесва повече. По очевидни причини кодовото име, което съм избрал за него, е „Сентинел“. Знаете ли какво е неутрино?

Уошбърн поклати бавно глава, все така зяпнал като малоумен картината на живо от Овалния кабинет.

— Неутриното е субатомна частица, която се получава при ядрени реакции като онези в слънцето или от космическите лъчи. При нормални обстоятелства тези частици са много трудни за засичане.

— Защо?

— Защото са толкова малки, че могат да преминават през материята, без нищо да ги спре. За да спрете половината неутрино, минаващи през Земята, ще ви е нужна оловна стена с дебелина десет трилиона километра, така че планетата и всичко на нея се намират под постоянна бомбардировка от тези частици. Но да предположим, че имаме начин да наблюдаваме онези няколко неутрино, които все пак взаимодействат с материята. Моят далечен прачичо, блестящ физик на име Гюнтер Лутцен, е предсказал неутриното десетилетия преди откриването му. И не само това, но и създал основа за засичането му и за формулирането на пространствените уравнения, които да ни позволят да виждаме материята, през която са минали тези частици. Ако бяха приели сериозно работата му навремето, той е щял да получи Нобелова награда и да бъде споменаван редом с Айнщайн.

— И оборудването в онази пещера в Хаити е неутринен телескоп, така ли? Онова ли беше „Сентинел“?

— Да. Чичо ми Лутцен предположил, че ще е нужна много специфична среда, в която да построи телескопа си, пещера с идеалното количество радиоактивна руда с медни примеси, осигуряваща подходящите условия. Той проследил рядък образец такава руда до Хаити и се канел да се върне в Германия с откритието си, когато корабът му бил унищожен при изригване на вулкан. Нарекъл пещерата Оз, но поради зеления оттенък от медта в селеновите кристали на пещерата си мисля, че е по-подходящо тя да бъде наречена Изумрудения град.

Уошбърн кимна в знак на съгласие.

— И как точно виждате образите там?

— Имам предавател, който използва същата технология и излъчва образите директно тук от „Сентинел“, така че мога да ги виждам от всяка точка на света. Предпочитам да съм в движение.

— Но вие бихте могли да натрупате милиони с тази технология – благоговейно рече Уошбърн. – Представете си потенциала.

— Несъмнено, милиарди. Може би дори трилиони. И аз ще направя такива пари. Но вие не си представяте потенциала. Аз не се ограничавам с мисълта за лично обогатяване. Не си ли давате сметка, че чрез „Сентинел“ можем да променим света? В буквалния смисъл. Оформянето на бъдещето на Съединените щати е само първата крачка.