Стивън Уотсън - Преди да заспя

— Разбира се — отвръщам и добавям: — Нямам търпение! — И това е самата истина. И за двама ни ще е хубаво малко разнообразие. Може би дори ново начало.

— Скоро ще се прибера — казва той. — Сложи всичко в една чанта. Ще ти помогна, като си дойда, но колкото по-бързо тръгнем, толкова по-добре.

— Ще се постарая — обещавам аз.

— В спалнята за гости има чанта. В гардероба е. Вземи нея.

— Добре.

— Обичам те — казва той.

Мигът се проточва твърде дълго, той вече е прекъснал връзката, когато му казвам, че и аз го обичам.

Влизам в банята. Аз съм жена, зряла жена, напомням си. Имам съпруг, когото обичам. Мислено се връщам към прочетеното в дневника за секса. Как ме е обладавал. Не съм написала, че ми е било приятно.

В състояние ли съм да изпитам удоволствие от секса? Ето че изобщо не знам. Пускам водата в тоалетната, събувам панталоните си, чорапогащника и бикините. Сядам на ръба на ваната. Колко чуждо ми е това тяло. Напълно непознато. Как мога с радост да го отдам, когато на мен самата то ми е чуждо?

Заключвам вратата на банята, после разтварям краката си. Отначало едва-едва, после по-широко. Вдигам блузата си и поглеждам надолу. Забелязвам стриите, които съм видяла в деня, когато си спомних Адам, бухналата топка пубисни косми. Питам се дали ги бръсна и ако не — аз ли така предпочитам или съпругът ми. Може би подобни неща нямат значение. Вече не.

Присвивам пръсти и с дланта си покривам хълмчето на срамната кост. Пръстите ми полягат върху лабиите, разтварят ги леко. Докосвам връхчето, което предполагам, че е клиторът, притискам леко, нежно прокарвам пръсти и ето че усещам леко вълнение. По-скоро обещание, отколкото истинска тръпка.

Чудя се какво ли ме очаква.

Откривам чантата в гардероба, точно както ми каза Бен. Компактна и здрава. Отнасям я в спалнята, в която се събудих сутринта, и я слагам на леглото. Издърпвам най-горното чекмедже — купчинките с моето бельо са подредени до неговото.

Подбирам дрехи и за двама ни, за него чорапи, за мен чорапогащници. Спомням си какво прочетох за нощта, в която сме правили секс, и се сещам, че някъде трябва да има чорапи и жартиери. Хрумва ми, че би било хубаво да ги намеря, да ги сложа в багажа. И за двама ни ще е хубаво.

Отварям гардероба. Изваждам рокля и пола. Панталон, джинси. Питам се що за двойка сме, когато сме на почивка. Дали прекарваме вечерите по ресторанти и уютни кръчми край горещите пламъци на истинска камина? Дали тръгваме пеша да обикаляме града и околностите, или вземаме такси до всяка от подбраните забележителности от предварително изготвена програма? Има неща, които все още не знам. Но разполагам с достатъчно време да ги откривам едно по едно. И да се наслаждавам на откритията си.

Готово, избрала съм дрехи и за двама ни, напосоки, може да се каже; сгъвам ги, подреждам ги в чантата. И ето че ме обзема трепет, прилив на енергия. Затварям очи. Видението е ярко, трептящо светло сияние. Отначало е неясно — едновременно далечно и разфокусирано — и аз се опитвам да разтворя съзнанието си, за да се приближи. Нещо ми подсказва, че това е спомен от нощта, когато съм се готвила да замина за Брайтън.

Виждам себе си — стоя пред отворена чанта, всъщност малък куфар от мека кожа. Вълнувам се. Чувствам се отново млада, като дете, което заминава на ваканция, или тийнейджърка, която се готви за среща; питам се как ли ще протече, дали момчето ще ме покани у тях, дали ще се стигне до секс. Цялото ми тяло тръпне в очакване на непознатото, усещам го на езика си. Премятам го в устата си, вкусвам го, защото знам, че няма да трае дълго. Издърпвам чекмеджетата едно по едно, избирам блузи, чорапи, бельо. Изкусително. Секси. Бельо, което се слага само в очакване да бъде съблечено. Добавям обувки на висок ток към тези с равни подметки, които съм обула, изваждам ги, после бързо ги връщам обратно. Изобщо не ги харесвам, но тази вечер ще развихрим фантазията си, ще се нагласим и ще се преобразим. Едва тогава посягам към другите, практичните неща, които ще са ми необходими. В огнено червена пухкава чантичка с цип слагам парфюм, душ гел, паста за зъби. Искам да бъда красива тази вечер, за моя любим, когото едва не изгубих. Добавям соли за вана. С аромат на портокалови цветчета.

Споменът се разтваря във въздуха. Отварям очи. Тогава няма как да съм знаела, че се приготвям за мъжа, който ще ми отнеме всичко.

Въздъхвам. И продължавам да приготвям багажа за мъжа, когото все още имам.

Отвън приближава кола и бавно спира. Двигателят угасва, миг по-късно се отваря врата, после меко се затваря. Ключ в бравата. Бен. Той е тук.