Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

В едно интервю, дадено пред Финландското книжовно дружество, писателят Мика Валтари споменава как неведнъж му се е случвало, когато замисля нов роман, не той да избира темата, а тя сама да му се налага. Така се ражда романът „Синухе Египтянина“, който по-късно се превръща в световен бестселър и бива преведен на около тридесет езика. До ден-днешен Мика Валтари често е считан за американец в САЩ, в Южна Африка, или например в Бразилия. Всъщност Мика Валтари (1908–1979 г.) е финландец, който дебютира като писател още на седемнадесетгодишна възраст в Хелзинки. Едва двадесетгодишен, той става известен в цяла Скандинавия с първия си роман, „Голямата илюзия“.

Мика Валтари е изключително продуктивен писател, който успява да напише повече от тридесет романа през живота си. От тях особено популярни стават „дългите“ романи, като например „Синухе Египтянина“, издаден за първи път през 1945 година. Около десет години по-късно, след като е успял да напише няколко по-кратки исторически романа, чието действие се развива в средновековна Европа, Мика Валтари се връща отново към античността, този път в периода между 520–450 година преди Христа, във времето на войните, които древногръцките градове-държави водят с Персия, с около 800 години по-късно от времената, описвани в „Синухе“.

„Турмс Безсмъртния“ не е обикновен исторически роман, въпреки че в него се споменават редица действителни исторически личности, като например философът Хераклит или етруският цар Ларс Порсена, успял да завладее Рим. Това е книга за духовното и вътрешно израстване, за търсенията и премеждията на главния герой, Турмс, който в началото на повествованието дори не е сигурен кой е и откъде е дошъл. Турмс открива етруския си произход едва след дълги и трудни криволичения по пътеката на живота. Из своя път той среща и земна любов, и плътски наслаждения, но и духовни страдания, сърдечни мъки и необясними въжделения.

Въпреки че етруските са имали писменост и дори са крепели вярата си в боговете на свои собствени, свещени писания (нещо рядко за древността), извънредно оскъдните познания на учените за тази писменост и изобщо за цивилизацията на етруските дават възможност на Мика Валтари да развихри въображението си и да пристъпи смело в неизследвани простори. С това би могъл да се обясни и фактът, че „Турмс Безсмъртния“ е далеч по-мистичен роман от „Синухе Египтянина“ и темите му непрекъснато се въртят около свръхестественото. Дори още повече — трансцендентните, мистичните и окултни детайли присъстват като основен мотив в романа, чиято централна идея е възхвалата на безсмъртието на душата и вярата в прераждането. Всичко това обаче е предадено по типичния за Валтари увлекателен и непринуден начин, който напомня на другите големи имена в този жанр, Робърт Грейвз или Гор Видал.

Турмс често има преживявания от типа на „вече видяно“, умее да предсказва по свой, интуитивен начин, дори левитира при първото си докосване до свещените тайнства на етруските, извършва астрални пътувания и предизвиква бури, дължащи се на бурите в душата му. Ако вземем например случая в храма на Афродита в Ерикс, когато героят изпада в хипнотичен транс, не бива да забравяме, че тази тема е особено модна през петдесетте години на двадесети век. Думите на жреца звучат психоаналитично, а преживяванията на Турмс са в духа на зараждащия се жанр „фентъзи“. През перипетиите на своя земен живот избраникът на боговете Турмс се докосва и до орфическите тайнства.

Въпреки многото мистика, съпътстваща живота на главния герой, „Турмс Безсмъртния“ носи и духа на класическите приключенски романи — в него не липсват подробни описания на прочути морски битки, на скиталчества по суша и море. Книгата ни запознава и с подробности от живота на древните племена на Сицилия, съпоставя елинската култура със заобикалящите я, смятани за по-нисши, култури на другите народи на древността.

„Турмс Безсмъртния“ е книга, която би могла да се чете просто за удоволствие, като увлекателен приключенски роман, или пък по-задълбочено, с желанието да се вникне в рядко докосвани теми от древността на Средиземноморието.

Боряна Пелинен

Аз, Ларс Турмс, Безсмъртния, се събудих с пролетта и видях, че земята се е раззеленила. Огледах богатия си дом. Разгледах златото и среброто си. Разгледах бронзовите статуи и изрисуваните в тъмночервено амфори. Вдигнах поглед към фреските по стените. Но всичко това не изпълни сърцето ми с радостен трепет. Та нима безсмъртен би могъл да притежава нещо?