Джуд Уотсън: Тъмният съперник

К-7, Пласт 8. Пласт 7. Пласт 6. Пласт 5. Тясно. Притиснат в капан.

— Да, Куай-Гон, мога да го направя. И ще го направя.

Той не знае, че нещо не е наред. Трябва да го спре. Но не може да се пребори с тази сила. Той вижда прекъснатия кръг. Кръгът, който довежда миналото в бъдещето, все още не е затворен. Той трябва да го затвори. Той трябва…

Куай-Гон се събуди внезапно. Както винаги, в мига, в който отвори очи, той знаеше точно къде се намира. Сънищата никога не замъгляваха съзнанието му.

Дори кошмарът изостряше сетивата му. Стаята беше тъмна, но той успя да различи очертанията на прозореца в тъмнината. Утрото приближаваше. Чуваше тихото дишане на Оби-Уан Кеноби, който спеше на съседното легло.

Бяха ги настанили в крилото за гости в официалната резиденция на губернатора на Бендомиър. Бе дошъл на планетата с рутинна мисия, която изведнъж се превърна в необичайна само заради един-единствен ред, написан на парче хартия.

Написаното беше родило кошмара. Вече три нощи той се повтаряше.

Ръката на Куай-Гон достигна до светлинния му меч, поставен така, че лесно да го хване в случай на нужда. Само за един миг можеше да се изправи и да е готов за битка.

Но как може човек да се бори със съня?

К-5, Пласт 5. Какво можеха да означават тези думи и цифри? К-7 можеше да е картирана, но необитаема планета, а можеше и да е звездна система. Но защо имаше това натрапчиво чувство, че е в капан? Кой беше казал: „Аз мога да го направя“? И защо изпитваше ярост към думите, защо се почувства толкова безпомощен, когато ги чу?

Единствено познаваше изображението на непълен кръг. Той го изпълваше с ужас.

Мислеше, че всичко е останало в миналото. Но когато пристигна на Бендомиър, му връчиха бележка. Съдържаше приветствие, че е пристигнал на планетата, а отдолу беше подписана с името Занатос.

Джедаите са научени да ценят сънищата, но не и да им се доверяват. Сънищата могат и да объркват. Джедаят беше длъжен да провери всеки сън, както проверява дали земята под краката му е стабилна. Само когато е сигурен, че е стъпил добре, можеше да продължи. Сънищата са случайна енергия, нищо повече. Някои джедаи виждат разни неща в сънищата, други — не.

Но това се отдаваше рядко на Куай-Гон, затова предпочиташе да не разчита на сънищата. През деня успяваше да избута настрани виденията, но нощем това бе по-трудно. Само ако можеше да забрани на сънищата и спомените си да го навестяват, тогава те нямаше да витаят около него.

Беше пътувал из цялата галактика — от Галактическото ядро до териториите по Външния пояс. Беше понесъл много болка и бе виждал гледки, които не можеше да забрави.

Най-ужасната му болка и най-ужасното му разочарование най-сетне го бяха застигнали.

Куай-Гон беше човекът, който откри Занатос, именно той направи теста за миди-хлорианите и отведе детето в Храма на джедаите.

Той си спомни изражението на лицето на Крайън, когато отвеждаше единствения му син от родната планета Телос. Крайън беше най-заможният човек на Телос, но въпреки богатствата си знаеше, че не бе в състояние да предложи на Занатос онова, което можеше Куай-Гон. Крайън не отказа на сина си. Куай-Гон забеляза болката от разлъката, която се изписа на лицето на мъжа, и се поколеба. За последен път попита дали Крайън беше сигурен за решението си. Крайън бавно кимна. Решението беше окончателно. Куай-Гон щеше да отведе Занатос, за да го обучи за джедай.

Куай-Гон трябваше по задълбочено да се вслуша в собственото си колебание. Решението за детето можеше да е по-различно. Съдбите на всички щяха да са по-различни…

Куай-Гон свали краката си на пода. Прекоси помещението, стигна до прозореца и дръпна настрани тежкото перде. Различаваше очертанията на минните кули в сивата светлина. В далечината Великото море на Бендомиър лежеше като черна бездна.

Бендомиър представляваше огромен континент и гигантско море, които разделяха планетата на две. Цялата беше притежание на минни компании. Имаше само един град — Бендор. Там се намираше губернаторската резиденция. Но дори и в града имаше мини. Въздухът беше пелена от мръсносиво и бе изпълнен с хвърчащи черни частици.

Това беше безлюден свят. Болшинството мини на Бендомиър се ръководеха извън планетата. Но огромните богатства не стигаха до коренните обитатели — миърянците. Дори и официалната резиденция на губернатора беше зле обзаведена. Пръстите на Куай-Гон докоснаха ръба на пердето. Материята беше започнала да се протрива.