Джуд Уотсън: Тъмният съперник

За първи път Куай-Гон се вгледа право в Оби-Уан.

— При никакви обстоятелства няма да се намесваш в ситуации, отнасящи се до мисията ми, нито ще предприемаш действия без разрешението ми.

Оби-Уан кимна.

Погледът на Куай-Гон премина по минните кули в Бендор.

— Рядко нещата са такива, каквито изглеждат — измърмори той.

— Затова желая да… — започна Оби-Уан.

— Ела — твърдо го прекъсна Куай-Гон — да приготвим багажа ти. Трябва да хванеш транспортьора.

Той закрачи решително. Оби-Уан го последва малко по бавно. Видя как шансът му да стане рицар джедай се разтваря в хладния въздух.

Занатос не беше лесен ученик. Въпреки че беше много малък, когато напусна Телос, той си спомняше, че идва от влиятелно семейство на могъща планета. Използваше това, за да впечатли другите ученици, повечето от които бяха от по-малко привилегирован произход.

Куай-Гон беше търпелив към това, смяташе го за детски каприз, който ще изчезне с времето и обучението. Когато за първи път стъпваха в Храма, повечето ученици страдаха за семействата си и родната планета. Голяма част от тях измисляха разкази за произхода си или повтаряха запомнени истории. Занатос не беше по-различен, казваше си Куай-Гон. И момчето компенсираше своя снобизъм с искрено желание да учи и с отличен стремеж към джедайските умения. Когато дойде времето, Куай-Гон избра Занатос за свой падауан.

След като видя как Оби-Уан се отдалечава с транспортьора, Куай-Гон тръгна да се разходи. Съзнанието му умуваше над сутрешната среща. Кой беше изфабрикувал молбата за намеса на джедай в работите на Бендомиър? Ако беше Занатос, каква беше причината? Дали пък не искаше да примами Куай-Гон в капан?

Куай-Гон размишляваше над въпросите, но не намери отговори. Ако пред него имаше капан, той не го виждаше. Не можеше да каже на СонТаг, че не е в състояние да помогне заради някаква мистериозна фигура от миналото си, която все още може да таи злоба. Не му оставаше друго, освен да продължи. Мисията на Бендомиър беше реална. СонТаг и ВиърТа се нуждаеха от помощ.

СонТаг изпрати съобщение на Куай-Гон, че срещата с „Офуърлд“ ще се проведе в Мината на родната планета. В уречения час Куай-Гон излезе от стаята си. Откри, че и самата СонТаг върви по коридора към него.

— Радвам се, че ви заварих — каза му тя. — Променихме мястото на срещата. Мисля, че е добре и за двете страни, ако се срещнем на неутрален терен. Може би, ако тонът на разговорите е официален, всички ще бъдат по-вежливи — с гримаса рече СонТаг. — Поне се надявам да е така.

— И аз се надявам на същото — съгласи се Куай-Гон. Той скъси широката си крачка, за да пасне на ситненето на СонТаг.

В приемната ВиърТа чакаше права. Беше облечена в сивосин миньорски гащеризон, в очите й се забелязваше нетърпение.

— Само си губим времето с тази среща — каза тя на Куай-Гон. — „Офуърлд“ ще даде чудесни обещания и след това ще ги наруши.

— Тук съм, за да се погрижа това да не стане — отговори Куай-Гон. Пламенната ВиърТа му допадаше. Надяваше се, че срещата ще премине добре както за нея, така и за Бендомиър.

Вратата се отвори и Клат’Ха — ръководителката на миньорските операции „Арконан Харвест“ — влезе вътре. Куай-Гон я поздрави с поклон. Тя му върна жеста, а живите й зелени очи го дариха с топъл поглед. Двамата бяха съюзници на кораба за Бендомиър. Той се надяваше, че тук ще останат такива.

Почакаха няколко минути, но представителят на „Офуърлд“ не се появи. След като хътянинът Джемба беше убит по време на пътуването до Бендомиър, не се знае кой ще е новият представител. Структурата на властта на „Офуърлд“ беше забулена в мистерия. Никой не познаваше и водача им.

Накрая раздразнената СонТаг направи жест към възглавниците.

— Можем да започнем срещата — каза тя. — Ако се опитват да ни оказват натиск, аз няма да се поддам.

Всички заеха местата си. Възглавниците нагласиха височината си така, че всички да са на едно ниво на погледа. Клат’Ха и ВиърТа започнаха да запознават СонТаг с хода на работата в мината. Куай-Гон чуваше думите им, но вниманието му беше привлечено от нещо много по-важно. Имаше раздвижване в Силата. Той се настрои на вълната на раздвижването, несигурен какво означава то. Тъмните набраздявания бяха предупреждение, но за какво?

Изведнъж вратата се отвори. Един млад мъж стоеше на прага. Лъскавата му черна пелерина беше обшита със синьо, но толкова тъмно, че беше почти черно. На бузата му имаше белег във формата на незавършен кръг.