Джуд Уотсън: Тъмният съперник

СонТаг посочи възглавниците, на които да седнат джедаите, след което зае своето място. Бавно възглавниците на СонТаг и ВиърТа се повдигнаха нагоре така, че да са на едно ниво с Куай-Гон и Оби-Уан.

— Помолих ВиърТа да се присъедини към нас днес, защото и двете бяхме объркани от вашето присъствие — започна СонТаг. — Макар да ви приветстваме, трябва да признаем, че сме изненадани. Предполагахме, че Селскостопанските части са поискали помощ, защото ние не сме молили за нея.

Куай-Гон изглеждаше учуден.

— Но в Храма се получи официална молба от бендомиърското правителство за пазител на мира. Документацията е у мен.

— Не се съмнявам — твърдо каза СонТаг, — но аз не съм изпращала нищо.

— Което е много странно — промърмори Куай-Гон.

— Независимо от това, ние се радваме, че сте тук — каза ВиърТа. — Имаме подозрения, че корпорация „Офуърлд“ няма да ни позволи да работим свободно. Просто има дългогодишна практика да смазва конкуренцията.

— Имам впечатление от първа ръка за начина им на действие — отвърна Куай-Гон. — Не мога да не се съглася с вас.

Изражението на Куай-Гон беше неутрално, но Оби-Уан знаеше колко силно джедаят не одобряваше действията на „Офуърлд“. По време на пътуването до Бендомиър Оби-Уан бе шокиран от това, как „Офуърлд“ неприкрито използваше принуда, заплахи и неподправена жестокост, за да контролира работниците си. Хътянинът Джемба беше лишил арконянците от безценното вещество, което поддържаше живота им. Предложи им брутален избор — да работят за „Офуърлд“, или да умрат. Дори им се смееше в лицето, когато отслабнаха толкова, че не можеха да помръднат.

— Тогава разбирате защо се радваме, че на първата ни среща с „Офуърлд“ ще присъства представител на джедаите — изрече ВиърТа. — Вашето присъствие ще гарантира честната игра.

Куай-Гон се поклони.

— За мен ще е удоволствие да дам своя принос.

Вълнение се надигна у Оби-Уан. Очевидно предстоящата среща е важна. Залогът беше бъдещето на една планета. Плюс това, че след като групата „Родна планета“ е в съдружие с арконянците, вероятно щеше да има възможност отново да види Клат’Ха и Си Триймба. Той се беше сприятелил и с двамата по време на пътуването към Бендомиър. Без съмнение, Куай-Гон щеше да пожелае Оби-Уан да присъства на срещата.

— Моят спътник заминава за Източната облагородителна зона — каза Куай-Гон, посочвайки Оби-Уан. — Можете ли да уредите превозно средство за него?

Оби-Уан едва чу положителния отговор на СонТаг. Вълнички ярост започнаха да се надигат под отчаянието му. Докато Куай-Гон щеше да участва в спасяването на планетата, той ще гледа как се садят растения! В края на краищата, го очакваше съдбата на фермер.

Беше таил надежда, че след приключенията им на път за Бендомиър Куай-Гон ще отмени първоначалната задача на Оби-Уан. Но явно Куай-Гон все още не вярваше, че момчето може да стане джедай. Щеше да го изпрати да работи като фермер, преди да го вземе за падауан!

Оби-Уан се бореше с гнева си. Майстор Йода му беше казвал, че често гневът не е породен от друга личност, а се корени в самото момче.

— Затвори уста и отвори очи, така трябва — беше казал Йода. — И какво търси чистата ти душа, ще дочуеш.

Е, точно сега чистата му душа искаше да крещи от отчаяние.

Куай-Гон протегна ръце с длани нагоре, после ги завъртя с дланите надолу. Това беше миърянския жест за довиждане. СонТаг и ВиърТа повториха жеста. Изглежда, никой не обръщаше внимание на Оби-Уан и затова, нарочно, той не отбеляза с нищо раздялата си с тях.

Липсата на учтивост у Оби-Уан беше ужасна грешка за един джедай ученик. Но Куай-Гон не изрече и дума, докато прекосяваха резиденцията, за да излязат през главния портал.

Въздухът разхлади пламналите страни на Оби-Уан, когато той и Куай-Гон се спряха на стъпалата. Оби-Уан очакваше от по-възрастния джедай да го смъмри. След това щеше да каже на Куай-Гон, че желае да остане в Бендор. Щеше да изброи основанията си, ще убеди Куай-Гон, че се нуждае от подкрепата му.

— Тези, които на вид не изглеждат, че те забелязват, обикновено са отбелязали присъствието ти — каза Куай-Гон, загледан в далечината. — Просто са избрали да не го покажат. Или пък имат по-големи тревоги. Това не е причина за проява на неучтивост.

— Но аз…

— Виждам, че неучтивостта ти се роди от гняв — продължи Куай-Гон. Гласът му беше мек и нисък, както винаги. — Ще го пренебрегна.

Думи на ярост изскочиха в съзнанието на Оби-Уан. „Щом ще го пренебрегнете, защо го споменавате?“