Христо Ботев - Преди малко време аз ходих на Баламук

Преди малко време аз ходих на Баламук по следующите две причини: 1) Вестник „Дунав“ ме молеше да му бъда постоянен дописник и да му являвам за сичките политически и социални новости, които върши и които мисли да извърши лудото човечество; 2) Мене се искаше да погледам лудите братя и да ги сравня с нашите философи, които решават съдбите на народите по кафенетата и по публичните къщя. Тряба да забележа и това, че ни един човек не може да разбере степените на лудостта, ако не изучи мозъците на ония философи и дипломати, които се занимават със социалните и политическите въпроси от бездействие или от немай-къде.

Щом влязох в болницата, то ме посрещна един дългонос и кривокрак грък и попита ме:

— От схизматиците ли си ти или от благословените?

— От схизматиците съм — отвърнах аз.

— Ако си от схизматиците, то те съветвам да идеш при Сардели и да го помолиш да те благослови, защото в противен случай ти ще бъдеш виновен и пред бога, и пред Сардели.

— А коя е тая госпожа Сардела? — попитах аз.

— Г. Сардели не е риба сардела, а грък Сардели, елин. Разбираш ли сега? Трябва да ти кажа и това, че той е сляп с едното око, защото е редактор на елинския вестник „Ирис“, който излазя в Букурещ два пъти през годината. С една дума, г. Сардели е велик човек, мъдра глава и голяма паница. Ако ти да би бил грък и ако да би бил в състояние да разбираш гръцките мъдрости, то аз би ти дал да четеш „Ирис“ и да изучиш и птичия език. Ако аз да не би чел тоя честит вестник, то не би бил в тая къща и не би седял на царския престол. Нашите баламукски братя са във възхищение и от г. Сардели, и от неговия вестник. Един из министрите на нашето умно царство насмалко щеше да полудее от прекрасната логика и от дълбоката риторика на г. Сардели. Главният управител на нашия вилает съветваше преди малко време своите поданици да бъдат осторожни, когато земат в ръцете си в. „Ирис“, защото подобна философия се чете само в черковите и в хаврите. Ето кой е г. Сардели. Разбра ли сега?

— Разбрах — казах аз. — Кажи ми сега защо г. Сардели е сляп с едното око.

— От родолюбие и от голям ум — отговори моят Ментор.

— Аз би посъветовал гръцките патриоти да му извадят и другото око, ако искат да им се роди и втори Омир. Гръцките философи и поети трябва да бъдат или слепи, или пелтеци, или да живеят в бъчва — казах аз.

— А вашите? — попита той. Аз побягнах, защото се побоях да ме не попита за нашите бивши редактори и за нашите велики историци.

Второто лице, което излезе пред мене, беше една от ония личности, които са се родили само да ядат и да пият и които обичат да се подкривят на сиромасите и на мършавите човеченца. Тая личност ме погледа кръвнишки и рече ми:

— Аз те познавам от коя си ливада. Я кажи ми ти, защо не слушаш по-старите, по-силните, по-знаменитите и по-шейретите? Ти си лошав човек. Ти викаш против турците, против чорбаджиите, против калпазаните и против изедниците, без да искаш от нас дозволение и без да добиеш нашето благословение. Кажи ми ти, кой ти е дозволил да издаваш вестник и да откриваш имената на крадците, на лъжците и на шарлатаните? Кой ти е дал право да осъждаш гърците, с които наша милост има родство и търговия? Замълчи, нечестиви, и не издавай богопротивни вестници, защото конокрадците ще да те прокълнат и твоето име ще да остане во веки веков записано в букурещката полиция. Трепери, тиранино, пред нашето отмъщение! — извика лудият брат и повдигна ръката си така, както я повдига секи един актерин, когато желае да заколи невярната си жена.

Когато чух тия попръжни и когато видях тия актерски пози, то исках да посъветовам приятеля да иде и да се полечи в лудницата, но тутакси се усетих, че се намирам на Баламук, и затова отговорих само следующите думи:

— Ноктите ви са обрязани, мой брайно! Аз съм срещал през живота си множество подобни Дон Кихоти; но ни пред едного не съм свалил шапката си. „Кажи право, па нека и езикът ти да откапе“ — казват умните и честните българи.

Моят приятел се разсърди още повече, защото той не беше се научил да слуша противоречия, и извика:

— Аз ще да изпроводя адрес до министерството, под който щат да се подпишат сичките „умалишени“ братя. Ние тряба да те изгоним из Баламбук, защото нашето царство не може да търпи ни една истина. Ако ние да би обичали истината, то не би отпуснали такова гиздаво шкембенце. Я погледай го — каза той най-после и потупа си „чувството“.