Христо Ботев - Преди малко време аз ходих на Баламук

— Имаш ли още с какво да ми се похвалиш? — попитах аз.

— Имам зер. Касата ми е пълна с парички.

— А главата ти с боза — казах аз и побягнах, защото се побоях да ме не видят двата бивши наши български редактори и да ме не предадат на полицията. — Не знае човек какво може да се случи с неговата личност! Аз съм дошъл да погледам на лудите; а благодетелите на българския народ могат да помислят, че съм се решил да събирам „луда“ чета и да възбунтувам чорбаджийските халища и търговските кантори. Който се е попарил с млякото, той духа и на леда.

Третата личност беше калугерска: душата й миришеше на пресен шаран и на родоски зехтин, кожата й се лъщеше като лакиран сахтиян, очите й бяха кочешки, а носът й приличаше на морав патладжан.

— Чедо мое! — каза тая личност кротко и благосклонно. — Не нападай на калугерите и на калугерките, обаче они сут раби божии и невести Христови. Ако на тоя свят да не би били гръцките калугери и калугерки, то хората би захванали да мислят само за себе си и да гълтат само със своето собствено гърло. Без чорбаджии и без гръцки калугери светът не може да съществува. Седни да ти прочета житието на един гръцки мироточец, което е напечатано преди малко време във в. „Жижа“. Ето го. Един благочестив (гръцки) архиерей, по име Авакум, обявил на православното стадо Христово, че той е дотолкова праведен, щото може да повика даже и Св. дух да слезе от небето и да се яви на народа. — „Елате в неделя в черкова и да видите каква е моята сила и каква е божията благодат“ — рекъл той на православното стадо и вдигнал ръцете си благоговейно нагоре. Тряба да кажа и това, че тоя мъж твърде дълго време учил един гълъб и опитомил го дотолкова, щото той дохождал и кацал на рамото му почти сякога, когато владиката му казвал: „Душе святий, гряди ко мне!“ Тоя гълъб бил занесен в черквата и захлупен под едно решето. Когато настанала неделя, то сичките православни християни се събрали в черквата да видят свети дух, да запалят по две свещи и да се посветят. Щом се свършила службата, то архиереят повдигнал ръцете си нагоре и извикал: „Душе святий, гряди ко мне!“ Архидяконът отишел в олтаря, отлупил решетото и приготвил се да пусне св. Дух; но намерил под решетото само перушините му. Владиката пак извикал: „Душе святий, гряди ко мне!“ „Изяла го е котката“ — рекъл архидяконът полека и подмигнал на архиерея си; но той не разбрал какво му говорят и извикал трети път: „Душе святий, молим тя, гряди к нам!“ „Изяла го е котката“ — извикал колкото си може архидяконът и донесъл перушините в решетото.

Р. S. Моля в. „Ирис“ да препечата разказа на №1; моля в. „Дунав“ да препечата приказницата на №2; моля „Неологос“ да препечата житието на архиерея Авакума.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Вестник „Независимост“, г. III, брой 27 от 24 март 1873 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3703]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00