• Пожаловаться

Христо Ботев: До редакцията на в. „Исток“

Здесь есть возможность читать онлайн «Христо Ботев: До редакцията на в. „Исток“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

До редакцията на в. „Исток“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «До редакцията на в. „Исток“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Христо Ботев: другие книги автора


Кто написал До редакцията на в. „Исток“? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

До редакцията на в. „Исток“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «До редакцията на в. „Исток“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Христо Ботев

До редакцията на в. „Исток“

После отговорът ни на поместената във вашият лист статия, под заглавие „Шпиjунлуци и инквизициjе бугарске“, ние така и мислехме, че ще да измените тонът на своите глупости. Това вие оправдавате с вашите няколко реда, поместени в 53 брой на листът ви и отправени собствено към нас. Но в своят отговор ние мислиме, че не сме „лупали по ветру“, а сме „лупали“ вас и вашето правителство, затова доста тактично ще да бъде от наша страна, ако и тоя път отговориме на вашите няколко реда. Ние не бягаме от разяснения и полемика: ние сме демократи, затова можеме да нагазиме калта и да видиме какво правите вие там, затъпкани от общественото мнение на сръбската интелигенция.

Слушайте. Вие казвате, че в статията „Шпиjунлуци и инквизициjе бугарске“ вие сте ни навождали факти, а ние сме ви псували и в също време сме нападали на Сърбия, на Русия, и на сичко онова, което сам народът желае. (Кой народ, нашият ли?) Нам ни не позволява мястото да приведеме сичките ваши филологически и етнографически бълвочи, с които беше пълна вашата статия, и сичките гнусотии и клевети, които вие отправяхте не само към екзархията, но и към сичкият български народ, и да ви покажеме кой от нас е псувал — вие ли или ние. Но ние приемаме на минута това обвинение, за да ви докажеме, че за гореказаната статия вие заслужавате не само псувни, но даже и лудница. Вие ни навождате факти, в които обвинявате българите и тяхната екзархия в това, че употреблявали шпионства и инквизиции, за да побългаряват нещастните сърби в Турция, и казвате, че ние ви не отговаряме на фактите, а ви псуваме. Добре, как искате вие да отговаряме на подобни факти, които вие сами основавате на филологаческото безумие на Милоша Милоевича: че на Балканският полуостров от памтивека още са живеели сърби, а само 200 хиляди българо-татари дошли, и в късо едно време побългарили тие сърби? Как искате вие да отговориме на тие факти, когато тяхното филологическо безумие е облечено във форма на политически тенденции, т.е. когато и вие, и вашето правителство се стремите, щото действително на Балканският полуостров да останат само 200 хиляди българи, или по вашему татари, а останалото да се посърби, т.е. пославянчи? На филологическото безумие умните хора отговарят със смях и с презрение, а на политическият шарлатанизъм ние отговаряме с псувни и с негодувание: българският народ няма още друго оружие. Но и в това отношение ние се показахме много по-деликатни от вас. Ние не псувахме (както правите вие) нито сръбският народ, нито сръбската интелигенция, нито свестните сръбски патриоти, а нападнахме само на оная патриотически сволоч, на която в кратуните се ритат конете на Душана и на която целта е да разиграе тие коне насякъде, дето само се чуе сръбското (Драгашевичевото) „помози бог“. Ние не сме криви, че в тая патриотическа свалоч влазяте и вие, и вашето правителство, и една доста голяма част от вашите „изображени мужеве“. А това ние направихме затова, за да ви покажеме, че нашата емиграция знае какви причини са ви накарали да повдигнете такъв шум против екзархията и такива клевети против народът. Вам беше твърде приятно да ни пеете от една страна медоточивата песен на братстството и на съединението и да ни лъжете с добрите намерения на „южнославянският Пиемонт“, а от друга страна да сеете прозелитизъм в западните краища на нашето отечество и да плетете своята етнографическа и политическа кошница. Но екзархията, която вие още отначало гледахте накриво, ви препречи път, емиграцията, която вие експлоатирахте още от 1862 г. и досега, чрез дълъг и горчив опит ви позна кои сте и какви сте; а българският народ, когото вие сте лъгали още от началото на своето освобождение, отвърна от вас очите си, както отвърна и своите надежди.

Разбира се, че после сичкото това екзархията трябаше да стане за вас сборище от шпиони и от инквизитори, емиграцията — чета от бозаджии вагабонти, а народът (който по вашему не е повече от 200 хиляди) татарско племе, което, за да се освободи от турците, трябва по-напред да се посърби. Докахете ни, че вие вашето правителство не мислите така. Тогава защо говорите, че ние ви псуваме и че не отговаряме на вашите факти? За да отговориме и опровергаеме вашите факти, вие тряба да ни обясните до де именно се простират вашите етнографически граници на юг и кои места влазят в границите на вашата Стара Сърбия; защото, по нашите географически и етнографически понятия, ние виждаме, че фактите, които ни навождате, говорят повечето за наша полза, т.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «До редакцията на в. „Исток“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «До редакцията на в. „Исток“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Христо Ботев
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Христо Ботев
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Христо Ботев
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Христо Ботев
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Христо Ботев
Отзывы о книге «До редакцията на в. „Исток“»

Обсуждение, отзывы о книге «До редакцията на в. „Исток“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.